Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 53

Последен от четите дракона в Ямата не загинал толкова лесно. Легендата твърди, че Мечтан огън се освободила от две от своите вериги след смъртта на кралица Хелена. От останалите окови тя се освободила сега, откъсвайки скобите от стените, когато тълпата тръгнала към нея, след това решително се хвърлила със зъби и нокти, раздирайки хората на части и откъсвайки техните крайници, докато бълвала ужасния си огън. Когато я обкръжили, тя излетяла и започнала да кръжи над пещерите на Драконова яма, внезапно снижавайки се, за да атакува хората отдолу. Тираксес, Шрикос и Моргул умъртвили мнозина, в това няма ни най-малко съмнение, но Мечтан огън погубила повече отколкото тримата останали заедно.

Стотици бягали в ужас от нейния огън… но стотици други били пияни или луди или обзети от смелостта на самия Воин. Дори под самия връх на купола Мечтан огън оставала лесна цел за стрелци с лъкове и арбалети — накъдето и да се обърнела, стрелите летели към нея, от толкова близко разстояние, че някои дори пробивали люспите й. Където и да се опитвала да се спусне, хората вкупом я нападали и гонели обратно във въздуха. Два пъти тя политала към големите бронзови врати на Драконова яма, но само за да открие, че те са затворени, залостени и охранявани от редици копия.

Нямайки възможност да се скрие, Мечтан огън отвърнала на атаката, без да щади своите мъчители. Пясъкът на ямата бил осеян с овъглени тела, а въздухът бил просмукан с дим и миризма на горяща плът, но копията и стрелите продължавали да летят. Краят настъпил, когато арбалетна стрела попаднала в окото на женския дракон. Полуослепялата и обезумяла от дузина по-леки рани, Мечтан огън разпънала крилете си и излетяла право към огромния купол в последен отчаян опит да пробие в открито небе. Вече отслабеният от струите драконов пламък, купол се разпукал от мощта на удара. И миг по-късно половината от него се срутила, погребвайки под тонове каменни отломъци и дракона, и драконоубийците.

Щурмът на Драконова яма приключил. Четири от драконите на Таргариен били мъртви, макар и на чудовищна цена. Но личният дракон на кралицата оставал още жив и свободен… и когато обгорените и окървавени хора, оцелели след касапницата в Ямата, препъвайки се, напускали димящите руини, Сиракс се спуснала отгоре им.

По целия град се понесло ехото на хиляди вопли и викове, смесени с драконски рев. На върха на Хълма на Ренис жълта огнена корона била увенчала Драконова яма, сияеща толкова ярко, сякаш изгрявало слънцето. Даже кралицата се разтреперила от видяното и на страните й заблестели сълзи. Мнозина от свитата на Ренира, които били с нея на покрива, избягали, опасявайки се, че огънят скоро ще обхване целия град, дори и Червената цитадела намираща се на върха на Високия хълм на Егон. Други се хвърлили в септата на замъка, да се молят за спасение. А самата Ренира здраво прегърнала, своя последен жив син, Егон Младия. Тя го притискала към гърдите си… до този ужасен миг, когато паднала Сиракс.