Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 50

След това той посочил с чукана на десницата си и посочил към Хълма на Ренис зад гърба си, където под звездите чернеела Драконова яма.

— Ето я демонската обител, там горе! Това е техният град! Ако искате да бъде ваш, първо трябва да унищожите тях! Ако искате пречистване от греховете, първо в драконова кръв се потопете! Защото огньовете адски само кръвта може да потуши!

От десет хиляди гърла се изтръгнал вик: „Убийте ги! Убийте ги!“. И, като огромен звяр с десетки хиляди крака, стадото на Пастира потеглило. Те се бутали и блъскали, размахали факли и мечове, ножове и други груби оръжия, ходели и тичали по улиците и пресечките към Драконова яма. Някои размислили и незабелязано се измъкнали по домовете си, но на мястото на всеки избягал се появявали трима, които се присъединявали към драконоубийците. И когато тълпата достигнала Хълма на Ренис, числеността им се била удвоила.

* * *

На другия край на града, от върха на Високия хълм на Егон, кралицата, нейните синове и придворните наблюдавали нападението от покрива на Стегата на Мегор. Нощта била черна и облачна, а факлите толкова многобройни, че изглеждало сякаш всички звезди били слезли от небето, за да щурмуват Драконово гнездо. Още щом дошла вестта за придвижването на разярената тълпа, Ренира изпратила ездачи към сър Бейлон при Старата порта и към сър Гарт при Драконовата, със заповед да разгонят тълпата и да защитят кралските дракони… но при този хаос в града не било сигурно, че ездачите са преминали. А дори и да преминели, верните златни плащове били останали твърде малко, за да имат някаква надежда за успех. Когато принц Джофри започнал да умолява майка си да му разреши да излезе с придворните рицари и воините от Бял пристан, кралицата отказала.

— След като са завзели онзи хълм, то нашият ще е следващия, — казала тя. — Ще ни потрябва всеки меч, за да защитим замъка.

— Но те ще убият драконите, — измъчено казал принц Джофри.

— Или драконите ще убият тях, — непреклонно отговорила майка му. — Нека горят. Кралството няма да ги ожалва дълго.

— Майчице, а ако убият Тираксес? — попитал принцът.

Но кралицата не го вярвала.

— Те са паплач. Пияници, глупаци и канални плъхове. Веднъж да усетят драконов пламък и ще избягат.

Тогава проговорил придворния шут Гъбарко:

— Може да са пияници, но пияните хора не познават страха. Глупаци, да, но глупак може да убие краля! Плъхове, също е вярно, но хиляда плъха ще повалят мечка! Виждал съм го веднъж, там в Квартала на бълхите…

Нейно Величество отново се обърнала към парапета.

Едва когато зрителите на покрива чули рева на Сиракс, открили, че принцът се измъкнал незабелязан.

— Не — раздал се гласът на кралицата, — забранявам, забранявам…