Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 52

Подчинилите се на повелята на кралицата, златни плащове от Драконовите порти тръгнали от казармите си да защитят хълма, но не успели да преминат през тълпата и се върнали обратно. Вестоносецът, изпратен към Старите порти, така и не се добрал. Драконова яма също била охранявана от стражи, но техният брой не бил голям и те били пометени и изклани, когато тълпата разбила вратите (огромната главна порта, обкована с бронз и желязо, би издържала, но сградата имала още няколко малки входове) и нахлула през прозорците.

Възможно е нападателите да са се надявали да заварят драконите спящи, но грохотът от щурма бил направил това невъзможно. Тези, които оживели, за да разправят по-късно за случилото се, разказват за вопли, крясъци, за мириса на кръв във въздуха, за врати от дъб и желязо разбивани на трески от грубо изработени тарани и ударите на безчислени брадви.

Великият майстер Мункун по-късно написал: „Рядкост е, толкова много хора да отиват на своята погребална клада с такава настървеност, но безумието било обхванало всички“.

В Драконова яма имало четири дракона. И в мига, когато първите нападатели се втурнали на пясъка, всичките четири били будни, раздразнени и сърдити.

Няма съгласие между хронистите за това, колко мъже и жени са загинали в тази нощ под огромния купол на Драконова яма: двеста или две хиляди. На всеки загинал се падали по десет обгорели, но оцелели. Драконите в Ямата се оказали в капан. Ограничени от стените и купола, оковани с тежки вериги, те не могли да отлетят, нито да използват крилете си, за да избегнат атаките, нито да се спуснат от високо върху противниците си. Вместо това им се налагало да се борят за живота си с рога, нокти и зъби, мятайки се насам и натам, като бикове в плъшите ями на Квартала на Бълхите… но тук биковете били огнедишащи. Драконова яма се превърнала в огнен ад, където горящи хора се клатушкали и крещели в дима, плътта падала от почернелите им кости, но след всеки загинал нови десет се появявали, крещейки, че драконите трябва да умрат. И един по един те умрели.

Първа паднала Шрикос. Тя била убита от дървар, известен като Хоб Секача, който скочил на шията й и със замах забил брадвата си в черепа на звяра, докато Шрикос се извивала и ревяла, опитвайки се да го изхвърли. Хоб й нанесъл седем удара, и всеки път замахвайки с брадвата, изкрещявал името на някой от Седемте. Седмият удар, ударът на Странника, бил ударът, който минал през люспите и костите, в мозъка на Шрикос и я убил.

Записано е, че Моргул е бил убит от Горящия рицар, огромен груб мъж в тежка броня, който с копие в ръката безразсъдно се хвърлил право в драконовия пламък пронизвайки окото на звяра многократно, дори когато огънят разтопил стоманената му броня и започнал да поглъща плътта му.

Тираксес, драконът на принц Джофри, както ни разказват, отстъпил в своето леговище. Той опекъл толкова много кандидати за драконоубийци, хвърлили се след него, че скоро заради купчината тела станало невъзможно да бъде достигнат. Но трябва да бъде напомнено, че във всяка от тези направени от човешка ръка пещери имало два входа: единия водел към пясъка на ямата, а втория — към склона на хълма. Скоро бунтовниците разбили „задния вход“, с вой преминали през дима с мечове, копия и брадви. Когато Тираксес се обърнал, неговите вериги се преплели, пристягайки го в стоманена паяжина, която фатално ограничила движенията му. Половин дузина мъже (и една жена) по-късно ще твърдят, че именно те са нанесли на звяра смъртоносния удар.