Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 48

През тази дълга нощ хаосът владеел едната половина от града, докато странни лордове и рицари сеели анархия в другата. Странстващият рицар наречен сър Пъркин Бълхата короновал собственият си оръженосец Тристан, шестнадесетгодишен юноша, обявявайки, че е син на покойния крал Визерис.

Всеки рицар може да посвети друг в рицар. Когато сър Пъркин започнал да дава рицарски звания на всеки наемник, крадец или месарски чирак, който заставал под изпокъсаното знаме на Тристан, стотици мъже и момчета се явили, да му се врекат.

На разсъмване пожари горели из целия град. Площадът на Обущаря бил осеян с трупове. Банди разбойници бродели в Квартала на Бълхите, разбивали дюкяни и жилища и пребивали всеки срещнат почтен човек. Оцелелите златни плащове се оттеглили в казармите, докато по улиците властвали канални рицари, мними крале и безумни пророци. Подобно на хлебарките, на които приличали, най-лошите от тях се разбягали преди съмване, върнали се в скривалища и мазета, да си отспят след пиянството, да си разделят заграбеното и да отмият ръцете си от кръвта. Златните плащове излезли при Старите и Драконовите порти под командването на сър Бейлон Бърч и сър Гарт Заешката уста и към средата на деня успели да възстановят някакво подобие на порядък по улиците на север и изток от хълма на Висения. Сър Медрик Мандърли, повел стотина воини от Бял пристан, направил същото в района североизточно от Високия хълм на Егон, надолу до Железните порти.

Останалата част от Кралски чертог оставала в хаос. Когато сър Торен Мандърли повел своите северняци надолу по Куката, те открили, че Рибния пазар и Речната улица са залети от каналните рицари на сър Пъркин. При Речните порти над назъбените стени се веело прокъсаното знаме на „крал“ Тристан, а на самите врати висели телата на капитана на стражата и тримата му сержанти. Остатъците от гарнизона „Калните стъпала“ преминали на страната на сир Пъркин. Сър Торен изгубил една четвърт от хората си, докато си пробивал път обратно към Червената цитадела… и се отървал сравнително леко в сравнение със сър Лорънт Марбранд, който повел стотина рицари и въоръжени мъже в Квартала на бълхите. Върнали се шестнадесет. Сър Лорънт, лорд-командира на Кралската гвардия на Ренира, не бил сред тях.

* * *

Към залез Ренира Таргариен осъзнала, че бедите се сипят от всички страни, и цялото й царуване е сринато. Кралицата изпаднала в ярост, когато разбрала, че Девиче езеро било преминало към противника, девойката наричана Коприва била избягала, а възлюбеният й съпруг я бил предал. Тя се разтреперила, когато лейди Мисария я предупредила, че след падането на мрака, предстоящата нощ ще бъде още по-страшна от предишната. На разсъмване в тронната зала имало около стотина души, но те се измъквали един след друг.

Кралицата се люшкала между гняв и покруса и толкова отчаяно се вкопчвала в Железния трон, че към залез и двете й ръце били в кръв. Тя дала командването над златните плащове на сър Бейлон Бърч, капитана на стражата на Железните порти; изпратила гарвани с молби за помощ към Зимен хребет и Орлово гнездо; заповядала да бъде подготвен указ за обявяване извън закона и лишаване от всички права на дома Мутън от Девиче езеро; обявила младия сър Глендън Гуди за лорд-командир на нейната Кралска гвардия (макар че той бил само на двадесет и бил станал един от Белите плащове преди не повече от месец) — по-рано същия ден Гуди се отличил в боевете в Квартала на Бълхите. Именно той върнал тялото на сър Лорънт, като не дал на бунтовниците възможност да се гаврят с него.