Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 47

На площада на Обущаря шумът от бунта можел да се чуе от всички страни. Силите на Градската стража се появили в пълно снаряжение: петстотин мъже в черни ризници, стоманени шлемове и златни плащове, въоръжени с къси мечове, копия и боздугани с шипове. Те се строили в южната част на площада, зад стена от щитове и копия. Предвождал ги сър Лутор Ларджънт яхнал брониран кон и с дълъг меч в ръка. Само видът му бил достатъчен, стотици да се разпръснат към уличките, пресечките и алеите. Още няколкостотин побягнали, когато сър Лутор заповядал на златните плащове да тръгнат напред.

Но десет хиляди останали. Тълпата била толкова гъста, че дори тези, които биха избягали с радост, се оказали неспособни да помръднат от мястото си, стъпкани, премазани, притиснати от всички страни. Други се втурнали напред, хванати за ръце и започнали да крещят и проклинат, докато копията приближавали под бавните удари на барабана.

— Направете път, проклети глупаци! — изревал сир Лутор. — Разотивайте се по домовете си! Никой няма да ви нарани! Разотивайте се!

Някои казват, че първият загинал бил пекар, който изгрухтял от изненада, когато острието на копие пронизало плътта му и той видял, как престилката му се оцветява в червено. Други твърдят, че е било малко момиче, което било премазано от бойния кон на сър Лутър. В отговор от тълпата полетял камък, който уцелил веждата на един от копиеносците. Раздали се крясъци и ругатни, прътове, камъни и нощни гърнета като дъжд се изсипали от покривите, а от другия край на площада някой започнал да пуска стрели. Факла била забита в един от стражниците и неговия златен плащ бързо пламнал.

Златните плащове били едри мъже, млади, силни, обучени, добре въоръжени и добре бронирани. Стената им от щитове ги провела около двайсет метра или малко повече и те изсекли кървава пътека през тълпата, оставяйки около себе си мъртви и умиращи. Но те били само петстотин, а бунтовниците — десетки хиляди. Паднал един от стражите, след него друг. И изведнъж от простолюдието започнали да се промъкват през пролуките в строя, атакувайки с ножове и камъни и дори със зъби. Тълпата като рояк обкръжила стражите, атакувайки ги по фланговете и в гръб, по тях били хвърляни керемиди от покриви и балкони.

Схватката се превърнала в бунт, а бунтът преминал в клане. Заобиколени от всички страни златните плащове били така плътно притиснати, че не могли да използват оръжията си в блъсканицата. Много паднали, пронизани от своите мечове. Други били разкъсвани на парчета, ритани до смърт с крака, тъпкани, посичани с мотики и касапски ножове. Дори страховитият сър Лутор Ларджънт не могъл да оцелее в клането. Мечът му бил изтръгнат от ръцете, Ларджънт бил свален от седлото, намушкан с нож в корема и пребит до смърт с паве. Неговият шлем и глава били така размазани, че когато на следващия ден дошли волски коли да съберат телата, успели да го разпознаят само по размера.