Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 38

Тъмбълтън потънал в огън: дюкяни, домове, септи, хора, всичко. Горящи хора падали от укрепленията и бойниците или се препъвали пищейки по улиците — стълпотворение от живи факли. Двамата изменници бичували града, от единия край до другия, с камшици от пламък.

Последвалото опустошение било толкова свирепо, колкото никое друго в историята на Вестерос.

Част III

От процъфтяващ търговски град Тъмбълтън бил стопен до пепел и въглени, за да не бъде никога възстановен. Хиляди изгорели, а мнозина се удавили опитвайки се да преплуват реката. По-късно някои щели да кажат, че това били късметлии, защото към оцелелите не била проявена никаква милост. Мъжете на лорд Футли хвърлили мечовете си и се предали, само за да бъдат вързани и обезглавени. Жените, които преживели пожарите били изнасилвани многократно, дори съвсем младите момичета на по осем и девет години. Старците и момчетата били посечени, докато драконите се хранели със сгърчените, пушещи трупове на своите жертви.

Това било приблизително по същото време, когато очукан търговски ког на име Несария доплавал в пристанището под Драконов камък за ремонт и продоволствия. Моряците разказвали, че буря ги отклонила от курса им, когато се връщали от Пентос към Стар Волантис… но към тази обичайна песен за опасностите в морето, волантинците добавили особена нотка. Когато Несария бил отклонен на запад, Драконов връх изникнал пред тях, огромен срещу залязващото слънце… и моряците съзрели битката на драконите, чиито рев отеквал в отвесните черни скали по източните склонове на Димящата планина. Във всеки хан, гостилница и бардак по крайбрежието, историята била разказвана, преразказвана и украсявана, докато всеки човек в Драконов камък не чул за нея.

Драконите били чудо за хората от Стар Волантис, а да видят два в битка, било нещо, което екипажът на Несария никога нямало да забрави. Хората живели на Драконов камък били отраснали с такива зверове… и все пак моряшката история възбудила интерес. На следващата сутрин няколко местни рибари обиколили с лодките си около Драконов връх и се върнали да разкажат, че видели изгорени и потрошени останки от мъртъв дракон в подножието на планината. По цвета на крилата и люспите му разбрали, че това бил трупът на Сив дух. Драконът бил разкъсан на две и частично изяден.