Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 36

— Войната ще свърши само тогава, когато главите на предателите бъдат набучени на пики над Кралската порта. Егон II ще бъде заловен рано или късно „скрит под някой камък“, но сега можем и трябва да поведем война срещу Емонд и Дерон. Ланистър и Баратеон също трябва да бъдат унищожени, а техните замъци и земи раздадени на хора, доказали верността си. Дайте Бурен край на Улф Белия, а Скалата на Кастърли на Коравия Хю Чука — предложил принцът… за ужас на Морския змей.

— Половината от лордовете на Вестерос ще се обърнат срещу нас, ако бъдем толкова жестоки да унищожим два толкова древни и благородни дома — казал лорд Корлис.

Наложило се кралицата да избира между позицията на своя консорт и мнението на Ръката си. Ренира решила да поеме среден курс. Нейни пратеници щели да заминат в Бурен край и Скалата на Кастърли, с предложение за „справедливи условия“ и помилване… след като приключи с братята на узурпатора.

— Когато паднат мъртви, останалите ще превият коляно. Убийте техните дракони, за да мога да поставя главите им на стените на моята тронна зала. Нека хората се взират в тях през следващите години и да научат каква е цената на измяната.

Естествено Кралски чертог не трябвало да бъде оставен без защита. Кралица Ренира щяла да остане в града със Сиракс и синовете си Егон и Джофри, които не бивало да бъдат излагани на риск. Джофри, почти тринайсетгодишен, бил нетърпелив да се докаже като воин, но когато му казали, че Тираксес е нужен, за да помогне на майка му да удържи Червената цитадела в случай на атака, момчето се заклело тържествено да остане. Адам Веларион, наследникът на Морския змей, също щял да остане в града с Морски дим. Три дракона би трябвало да бъдат достатъчна защита за града; останалите щели да влязат в битка.

Самият принц Демън отвел Караксес до Тризъбеца, заедно с момичето Коприва и Овцекрад, за да намерят принц Емонд и Вхагар и да приключат с тях. Улф Белия и Коравия Хю Чука отлетели до Тъмбълтън, намиращ се на около 50 левги югозападно от Кралски чертог, за да помогнат в отбраната и да унищожат принц Дерон и Тесарион. Градът бил останал последната лоялна крепост стояща между лорд Хайтауър и столицата.

Принц Демън Таргариен и малкото смугло момиче наречено Коприва дълго издирвали Емонд Едноокия, но без успех. Били се установили в Девиче езеро по покана на лорд Манфрид Мутън, който живеел в страх от нападенията на Вхагар. Принц Емонд обаче ударил при Каменна глава в подножието на Лунните планини; при Сладка върба на Зелената вилка и Салиданс на Червената вилка; той съборил Лъкометния мост до основи, изгорил Старата ладия и Мелницата на Старицата, разрушил манастира при Бечестър и винаги изчезвал в небето преди преследвачите да пристигнат. Вхагар никога не се задържала дълго и често оцелелите не можели да постигнат съгласие в каква посока е отлетяла.

Всеки ден на зазоряване Караксес и Овцекрад излитали от Девиче езеро, издигали се над Речните земи и кръжали над тях с надеждата да видят Вхагар… само за да се върнат по здрач, без да са постигнали успех. Лорд Мутън дръзко предложил драконовите ездачи да се разделят и така да претърсват два пъти повече площ. Принц Демън отказал. Вхагар била последният от трите дракона, които дошли във Вестерос с Егон Таргариен и сестрите му, напомнил той на лорда. Въпреки, че била станала по-бавна отколкото преди сто години, Вхагар била увеличила размерите си, достигайки тези на Черния Ужас в миналото. Пламъците й били достатъчно горещи да разтопят камък, а нито Караксес, нито Овцекрад можели да се мерят с нейната свирепост. Само заедно можели да се надяват да й устоят. И така, принцът държал Коприва до себе си и денем и нощем, в небето и в замъка.