Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 40

Но сега от Черния съвет бил повдигнат въпроса за лоялността на сир Адам. Ездачите на дракони Улф Белия и Хю Чукар били преминали към врага… но дали това били единствените изменници сред тях? А Адам от Корпус и момичето Коприва? Те също били родени копелета. Можело ли да им се доверят?

Лорд Бартимос Селтигар не смятал така.

— Копелетата са коварни по природа — казал той. — Това е в кръвта им. — Предателството е така естествено за копелетата, както лоялността за законородените.

Той увещавал Нейно величество веднага да арестува двамата драконови ездачи с ниско потекло, преди те да могат да се присъединят към врага заедно със своите дракони. И други подкрепили мнението му, сред тях сър Лутор Ларджънт, командир на Градската стража и сър Лорънт Марбранд, лорд-командирът на Кралската гвардия. Дори двамата мъже от Бял пристан, страховитият рицар сър Медрик Мандърли и неговият умен, закръглен брат сър Торен призовавали кралицата да не се доверява.

— Най-добре не им давайте шанс — казал сър Торен. — Ако врагът спечели още два дракона, ние сме загубени.

Само лорд Корлис заговорил в защита на драконовите ездачи, твърдял, че сър Адам и неговият брат сър Алин били „истински Веларион“, достойни наследници на Дрифтмарк. Колкото до момичето, макар да била мърлява и грозновата, тя се била сражавала храбро в битката при Гърлото.

— Както и двамата изменници — контрирал лорд Селтигар.

Разпаленият протест на Ръката бил напразен. Всички страхове и подозрения на кралицата били събудени. Тя била предавана толкова често и от толкова много, че бързо повярвала в най-лошото. Предателството вече не можело да я изненада. То било нещо, което може да се очаква, дори и от тези, които й били най-скъпи.

Кралица Ренира разпоредила на сър Лутор Ларджънт да вземе двадесет златни плаща и да арестува сър Адам Веларион при Драконова яма. И така предателството било последвано от друго предателство, което довело до гибелта на кралицата. Докато сър Лутор Ларджънт и неговите златни плащове яздели нагоре по Хълма на Ренис със заповедта на кралицата, вратите на Драконова яма се отворили, Морски дим разперил бледосивите си криле над тях и полетял, а дим се виел от ноздрите му. Сър Адам Веларион бил предупреден навреме, за да избяга. Стреснат и гневен, сър Лутор се върнал веднага в Червената цитадела, нахлул в Кулата на Ръката и грубо се нахвърлил върху възрастния лорд Корлис, обвинявайки го в предателство. Старецът не отрекъл. Завързан и пребит, но все още мълчалив, той бил свален в тъмниците и заключен в черна килия в очакване на процес и екзекуция.

* * *

През това време разказите за клането в Тъмбълтън се разпространявали из града… а с тях и ужасът. Кралски чертог ще бъде следващия, си казвали хората. Дракон ще воюва срещу дракон и този път градът със сигурност ще изгори. Страхувайки се от идващите врагове, стотици се опитали да избягат, но били върнати при портите от златните плащове. Хванати в капан между стените на града, някои потърсили убежище от очакваната огнената стихия в дълбоките изби, а други в молитвите, в пиянството и в удоволствията, които могат да бъдат намерени между краката на жена.