Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 37

* * *

Междувременно на юг битката започнала да се приближава към Тъмбълтън — процъфтяващ търговски град по бреговете на Мандър. Крепостта над града била яка, но малка. Нейният гарнизон обичайно бил не повече от четиридесет души, но още хиляди били дошли по реката от Горчив мост, Дълга маса и от по-далеч на юг. Пристигането на войските на речните лордове, увеличавало допълнително броя на поддръжниците на кралицата и усилвало тяхната решимост. Казват, че армията, която се събрала под знамената на кралица Ренира в Тъмбълтън наброявала близо девет хиляди души. Хората на кралицата имали значително числено превъзходство пред тези на Хайтауър. Без съмнение пристигането на драконите Вермитор и Среброкрила и техните ездачи било горещо приветствано от защитниците на Тъмбълтън. Нямало как да знаят за ужаса, който ги очаквал.

Въпросите как, кога и защо са се случили събитията известни като Измяната от Тъмбълтън, са станали предмет на много спорове, а истината за всичко, което се е случило, вероятно никога няма да се узнае. Изглежда, че тези, които се стичали в града, бягайки от армията на Хайтауър, всъщност били част от тази армия и били изпратени, за да проникнат в редиците на защитниците. Но тяхното предателство нямало да има толкова голямо значение, ако сър Улф Белия и сър Хю Чука също не били избрали в този момент да променят верността си.

Тъй като никой от двамата не можел да чете и пише, ние никога няма да узнаем какво е подтикнало Двамата изменници (както историята ги нарекла), да направят това, което са направили. За битката при Тъмбълтън, обаче знаем много повече. Шест хиляди от хората на кралицата срещнали лорд Хайтауър на бойното поле и се сражавали храбро за известно време, но смъртоносният дъжд от стрели, на който ги подложил лорд Ормунд разредил линиите им, а унищожителния щурм на тежката му конница, накарал оцелелите да побегнат назад към градските стени. Когато повечето от тях били в безопасност зад портите, Роди Разрушителя и неговите Зимни вълци се втурнали през странична врата, надавайки ужасяващите бойни викове на Севера и помели левия фланг на атакуващите войски. В хаоса, който последвал, северняците си пробили път през превишаващ ги десет пъти числено враг, до мястото, където лорд Ормунд Хайтауър седял върху бойния си кон под златния дракон на крал Егон и знамената на Староград и Хайтауър. Певците разказват, че лорд Родрик бил в кръв от главата до петите, когато стигнал, щитът му бил разцепен, а шлемът спукан, но бил толкова опиянен от битката, че изглеждало дори не чувствал раните си. Братовчедът на лорд Ормунд, сър Бриндън Хайтауър застанал между северняка и своя сюзерен и отсякъл от рамото лявата ръка на Разрушителя с един ужасен удар на дългата си брадва… Въпреки това, освирепелият лорд на Бароутън не спрял да се сражава, посичайки сър Бриндън и лорд Ормунд, преди да умре. Знамената на лорд Хайтауър паднали и жителите на града надали радостни възгласи, мислейки, че ходът на битката се е обърнал. Дори появата на Тесарион на бойното поле не ги уплашила, защото знаели, че имат два дракона на тяхна страна… но когато Вермитор и Среброкрила се издигнали в небето и избълвали пламъците си над Тъмбълтън, тези възгласи се превърнали в писъци.