Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 39

Чувайки тази новина сър Робърт Куинс, приветлив и доста дебел рицар, когото кралицата заминавайки била назначила за кастелан на Драконов камък, побързал да определи за убиец Канибал. Повечето се съгласили, защото за Канибал било известно, че е атакувал по-малки дракони в миналото, макар и рядко така свирепо. Някои от рибарите страхувайки се, че убиецът по-нататък може да се нахвърли върху тях, призовали Куинс да изпрати рицари в леговището на дракона, които да приключат с него, но кастеланът отказал.

— Ако ние не го безпокоим и Канибал няма да ни безпокои — заявил той.

За да бъде сигурен в това, Куинс забранил риболова покрай източния склон на Драконов връх, където лежало гниещото тяло на дракона.

* * *

Междувременно на западния бряг на залива Черна вода, мълвата за битката и предателството в Тъмбълтън достигнала Кралски чертог. Казват, че овдовялата кралица Алисънт се разсмяла, когато чула за това.

— Всичко, което са посели, сега ще пожънат — обещала тя.

На Железния трон, кралица Ренира бледа и отмаляла наредила да се затворят и залостят градските порти; от този момент на никого не било позволено да влезе или да напусне Кралски чертог.

— В моя град няма да се промъкнат обърни-плащове, които да отворят портите на бунтовниците — обявила тя.

Войските на лорд Ормунд можели да бъдат пред стените им утре или вдругиден, а Изменниците от кръвта на дракона можели да пристигнат още по-рано.

Тази перспектива развълнувала принц Джофри.

— Нека дойдат — обявило момчето. — Ще ги посрещна на Тираксес.

Тези думи разтревожили майка му.

— Няма да го направиш — заявила тя. — Ти си твърде млад за битка.

Все пак позволила на момчето да остане, докато Черния съвет обсъждал как най-добре да се справят с приближаващия враг.

Шест дракона били останали в Кралски чертог, но само един зад стените на Червената цитадела: личният дракон на кралицата, Сиракс. Конюшнята във външния двор била опразнена и там драконът бил привързан с тежки вериги за пода, достатъчно дълги, за да може да се придвижва от конюшнята до двора. Веригите предотвратявали възможността Сиракс да излети без ездач. Тя отдавна била свикнала с тях; бидейки добре хранена, не била ловувала от години.

Останалите дракони били държани в Драконова яма, колосална структура, която крал Мегор Жестокия построил за тази цел. Под нейния величествен купол четиридесет огромни ниши били изсечени в недрата на Хълма на Ренис образувайки гигантски пръстен. Дебели железни порти затваряли всеки край на тези създадени от човешка ръка пещери, вътрешните порти водели към пясъците на ямата, а външните се отваряли към хълма. Караксес, Вермитор, Среброкрила и Овцекрад били направили своите леговища там, преди да отлитат за битка. Пет дракона останали: Тираксес на принц Джофри, бледосивия Морски дим на Адам Веларион, младите дракони Моргул и Шрикос, обвързани с принцеса Джеера (избягала) и нейния близнак принц Джеерис (мъртъв)… и Мечтан огън, любимецът на кралица Хелена. Според стария обичай, поне един драконов ездач трябвало да остане при ямата, за да може да се издигне в защита на града, ако възникне такава необходимост. Тъй като кралица Ренира предпочитала да държи синовете си покрай нея, задължението се паднало на Адам Веларион.