Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 22

Дори след отмяната на правото на първата нощ, някои Таргариен продължавали да се развличат с дъщерите на кръчмарите и жените на рибарите, така че семената и синовете на семената били в изобилие на Драконов камък.

Именно към тях се обърнал принц Джекерис, който имал нужда от повече дракони, както и от ездачи за тях. Обещал им, че на всеки, който успее да овладее дракон, ще му бъдат предоставени земи и богатства и ще бъде помазан в рицарство. Синовете му щели да получат благородническа титла, дъщерите да бъдат омъжени за лордове, а самият драконов ездач, щял да има честта да се сражава редом с принца на Драконов камък срещу самозванеца Егон II Таргариен и неговите поддръжници — предатели.

Не всички, които се отзовали в отговор на принца били драконови семена, нито дори синове или внуци на семена.

Двадесет от придворните рицари на кралицата пожелали да станат драконови ездачи, сред тях и лорд-командира на Кралската гвардия сър Стефон Дарклин, както и много скуайъри, кухненски слуги, моряци, наемници, глумци и две девойки.

Драконите не са коне. Те не приемат лесно хора на гърбовете си, а когато са разгневени или усещат заплаха, атакуват. Шестнадесет мъже загубили живота си, опитвайки се да станат драконови ездачи, а още три пъти по толкова били обгорените и осакатените. Стефон Дарклин бил изгорен жив, докато се опитвал да яхне Морски дим. Лорд Гормън Маси имал същата участ, когато се доближил до Вермитор. Овцекрад откъснал ръката на мъж наричан Сребърния Денис, чиято коса и очи почти доказвали твърдението му, че е копеле на крал Мегор Жестокия. И докато синовете на Денис се опитвали да спрат кръвотечението от раната, към тях се спуснал Канибал и отпъждайки Овцекрад погълнал и бащата, и синовете.

Морски дим, Вермитор и Среброкрила вече били свикнали с хората и били по-търпеливи към тяхното присъствие. След като веднъж вече били яздени, те по-лесно приемали нови ездачи. Вермитор, личният дракон на Стария крал, свел врата си пред копелето на един ковач, висок мъж, наричан Коравия Хю Чука или Коравия Хю, докато един светлокос наемник наричан Улф Белия (заради косата) или Улф Пияндето (заради пиенето) обяздил Среброкрила — любимката на Добрата кралица Алисан.

А Морски дим, който бил язден веднъж от Ленор Веларион, понесъл на гърба си петнадесетгодишно момче, известно като Адам от град Корпус, чиито произход е предмет на спорове сред историците и до днес. Скоро след като Адам от Корпус доказал себе си, яхвайки Морски дим, лорд Корлис стигнал до там, да отправи молба до кралица Ренира, да премахне от него и брат му, клеймото на незаконното рождение. След като и принц Джекерис подкрепил идеята, кралицата се съгласила. Адам от Корпус, драконово семе и копеле, се превърнал в Адам Веларион, наследник на Дрифтмарк.