Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 23

Трите диви дракона от Драконов камък били по-трудни за укротяване от тези, които били вече обяздвани, но все пак опитите за това не преставали. Овцекрад, забележително грозен дракон с тинесто-кафяв цвят, който бил излюпен, още когато Стария крал бил млад, обичал овнешко и нападал често овчите стада от Дрифтмарк чак до Отприщена вода. Той рядко наранявал овчарите — само когато се опитвали да му попречат, но понякога изяждал овчарските кучета. Сив дух, обитаващ един димящ кратер, високо в източната част на Драконов връх, предпочитал риба и доста често бил забелязван да лети ниско над Тясното море, сграбчил плячката си от водата. Този блед, сиво-бял звяр, с цвят на утринна мъгла, бил особено предпазлив и от години избягвал хората и техните дела.

Най-големият и най-старият от дивите дракони бил Канибал, наречен така, защото било известно, че се храни с труповете на мъртви дракони и се спускал към люпилните на Драконов камък, за да се натъпче с яйца и току-що излюпени дракончета. Желаещи да станат драконови ездачи били правили опити да го обяздят дузина пъти; бърлогата му била осеяна с техните кости.

Никой от драконовите семена не бил толкова глупав, че да закача Канибал (всеки, който бил опитал, не се върнал, за да разкаже историята си). Някои търсели Сив дух, но не можели да го намерят, той бил неуловимо създание. Овцекрад бил по-лесен за подмамване, но си оставал зъл и раздразнителен дракон, който бил убил повече семена от трите „дворцови дракона“ взети заедно.

Един от тези, които се надявали да го укротят (след като търсенето на Сив призрак се оказало безрезултатно) бил Алин от Корпус. Овцекрад го отхвърлил. Когато Алин се запрепъвал, бягайки от драконовата бърлога с подпален плащ, животът му бил спасен единствено от бързите действия на брат му. Морски Дим пропъдил дивия дракон, докато Адам гасял пламъците със собствения си плащ. До края на дългия си живот, Алин Веларион щял да носи по гърба и краката си белезите на тази схватка. Той се смятал за късметлия, защото бил оживял. Много други семена и обикновени кандидати за ездачи, опитвали да яхнат Овцекрад, но вместо това свършвали в търбуха му.

Най-накрая, кафявият дракон бил подчинен от хитростта и упорството на „малко кафяво момиче“ на шестнадесет, на име Нети (наричано от всички Коприва), което всяка сутрин му носело прясно заклана овца, докато Овцекрад не привикнал да я приема и очаква. Тя била с черна коса, кафяви очи, със смугла кожа, кльощава, устата, мърлява и безстрашна… и станала първият и последен ездач на дракона Овцекрад.

Така принц Джекерис постигнал целта си. С цената на причинените смърт и болка, с всичките овдовели жени и обгорени мъже, които щели да носят белезите до края на дните си, били намерени четирима нови ездачи на дракони. Когато наближил краят на 129 година сл. З. Е., принцът бил готов да отлети към Кралски чертог. Датата, която избрал за атаката, била по време на първото пълнолуние от новата година.