Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 24

* * *

Но плановете на хората са забавление за боговете. И докато Джек чертаел плановете си, нова заплаха се задавала от изток. Усилията на Ото Хайтауър били възнаградени. На среща в Тирош, Висшият съвет на Триархията приел предложението му за съдружие. Деветдесет бойни кораба тръгнали от Каменни стъпала под знамената на Трите Сестри, държейки курс към Гърлото… а по волята на случая и боговете, пентоската лодка Весело увлечение, с двамата принцове Таргариен на борда, плавал право към устата им. Корабите изпратени да ескортират лодката, били потопени или превзети, а Весело увлечение пленена.

Историята за случая достигнала Драконов камък едва когато принц Егон пристигнал отчаяно вкопчен във врата на дракона си — Буреносен облак. Момчето било пребледняло, тресящо се като лист и вонящо на урина. Едва на девет, той никога не бил летял преди… и никога нямало да лети отново. Буреносен облак бил тежко ранен при бягството, безброй остатъци от стрели били забити в корема му, а стрела от балиста пронизвала врата му. Драконът съскал, а от раните му бликала и димяла гореща черна кръв; Буреносен облак умрял в рамките на час. По-малкият брат на Егон, принц Визерис, нямало начин да избяга от лодката. Но той бил умно момче — скрил драконовото си яйце и облякъл дрипави и опръскани с морска сол дрехи, преструвайки се, че е само обикновен юнга на лодката, но един от истинските юнги го предал и Визерис бил взет за заложник.

Първият, който осъзнал кого са заловили бил тирошкия капитан, но адмиралът на флотата, лисенецът Шарако Лоар скоро му измъкнал плячката.

* * *

Когато принц Джекерис на гърба на Вермакс се спуснал да помете флотилията лисенски галери, дъжд от копия и стрели се изсипал върху него. Моряците на Триархията и преди се били изправяли срещу дракони, по време на войната с принц Демън при Каменни стъпала. Никой не можело да ги обвини в липса на смелост; те били подготвени да се изправят срещу драконовия огън с всички налични средства, с които разполагали.

— Убийте ездача и драконът ще си тръгне, — казвали на моряците техните капитани и командири.

Един кораб бил подпален, след него втори. Но хората от Свободните градове продължавали битката… докато прокънтял вик и те погледнали нагоре, за да видят, че още крилати фигури се появили откъм Драконов връх и се насочвали към тях.

Едно е да се изправиш срещу един дракон, а съвсем друго срещу пет. Щом Среброкрила, Овцекрад, Морски дим и Вермитор се спуснали над тях, хората на Триархията почувствали как куражът им ги напуска. Строят на бойните кораби се разпаднал, след като една по една галерите обръщали курса. Драконите се стрелкали като мълнии от небето, бълвайки огнени кълба — сини и оранжеви, червени и златни, всяко следващо по-ярко от предишното. Кораб след кораб се пръскали на парчета или били поглъщани от огъня. Крещящи мъже, обвити в пламъци се хвърляли в морето.

Високи стълбове от черен дим се издигали от водата.