Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 20

Драконът на краля, Слънчев огън, бил твърде голям и тежък, за да бъде преместен, а сам не можел да излети заради раненото си крило и останал на полетата край Гарванов покой. Там пълзял из пепелищата подобно на огромна златна змия. В началото се хранел с изгорелите тела на загиналите, но когато те свършили, мъжете, оставени от сър Кристън за охрана, започнали да му носят телета и овце.

— Вие трябва да управлявате кралството, докато вашия брат бъде отново достатъчно силен, за да поеме короната, — казал Ръката на принц Емонд.

Не се наложило на сър Кристън да повтаря. Едноокият Емонд Родоубиеца поел украсената с рубини желязна корона на Егон Завоевателя.

— На мен ми стои по-добре, отколкото някога е стояла на него, — заявил принцът.

Впрочем, Емонд не присвоил кралската титла, а само се обявил за Защитник на кралството и принц-регент. Сър Кристън Коул останал кралска Ръка.

* * *

В това време семената, които Джекерис Веларион посял по време на полета си на север, започнали да дават плодове: в Бароутън и в Бял пристан, в Зимен хребет, в Систъртън, в Града на Гларуса и в Лунната порта се събирали войски. Ако те се присъединели в Харънхъл със силите на речните лордове и принц Демън, даже яките стени на Кралски чертог вероятно нямало да устоят, предупредил сър Кристън новия принц-регент.

Безкрайно уверен в своята войнска храброст и в мощта на Вхагар, Емонд жадувал да срещне враговете си в битка.

— Курвата на Драконов камък не е голяма заплаха, — казал той. — Не по-голяма, от Роуан и останалите предатели в Планински рай. Истинската опасност е чичо ми. Когато Демън загине, всички глупаци, развяващи знамената на нашата сестра, ще се разбягат по замъците си и няма да ни тревожат повече.

* * *

На изток от залива на Черна вода, кралица Ренира също не се справяла добре. Смъртта на сина й Лусерис била опустошителен удар за жена, която вече била пречупена от бременността, родилните мъки и мъртвороденото дете. Когато вестта за гибелта на принцеса Ренис достигнала до Драконов камък, били разменени тежки думи между кралицата и лорд Веларион, който обвинявал нея за смъртта на жена си.

— Трябваше да си ти! — изкрещял й Морския змей. — Стаунтън изпрати молба до теб, но ти остави жена ми да се справя с това и забрани на синовете си да й помогнат!

Всички в замъка знаели, че Джек и Джоф имали силно желание да отлетят с принцеса Ренис до Гарванов покой с техните собствени дракони.

И тогава, в края на 129 година сл. З. Е., Джек бил този, който взел нещата в свои ръце. Първото нещо, което сторил, било да върне лорда на Приливите обратно в техните редици, посочвайки го за Ръка на кралицата. Заедно с лорд Корлис започнали да планират нападение над Кралски чертог.

Загрижен за обещанието, което бил дал на Девата от Долината, Джек наредил на принц Джофри да отлети към Града на Гларуса с Тираксес. Мункун предполага, че желанието на Джек да държи брат си далеч от сраженията, било от първостепенно значение в това решение. Това съвсем не устройвало Джофри, който бил решен да докаже себе си в битка. Едва когато му казали, че трябва да отиде да защити Долината от драконите на крал Егон, неохотно се съгласил. Рена — тринадесетгодишната дъщеря на принц Демън от Лена Веларион била избрана да го придружи. Известна като Рена от Пентос, от името града, в който била родена, тя не била драконов ездач. Нейният дракон умрял преди няколко години, още докато бил съвсем малък. Но Рена била взела три драконови яйца в Долината и всяка нощ се молела да се излюпят.