Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 21

Джордж Мартин

Принцът на Драконов камък се погрижил също и за безопасността на братята си — Егон Младия и Визерис, на девет и на седем години. Принц Демън, техния баща бил създал много приятелства в Свободния град Пентос по време на посещенията си там, така че Джекерис се свързал през Тясното море с пентоския принц, който се съгласил да приюти двете момчета, докато Ренира си осигури Железния трон. В последните дни на 129 година сл. З. Е., младите принцове — Егон с Буреносен облак, а Визерис стиснал яйцето си, се качили на рибарската лодка Весело увлечение, за да отплават към Есос. Морския змей им бил изпратил ескорт от седем бойни кораба, за да е сигурен, че са стигнали безопасно до Пентос.

* * *

Тъй като раненият и неспособен да лети Слънчев огън, се намирал в Гарванов покой, а Тесарион и принц Дерон били в Староград, за защита на Кралски чертог били останали само два възрастни дракона… а ездачът на единия от тях — Мечтан огън, била кралица Хелена, която прекарвала дните си в тъмнина и ридания и не можела да се счита за някаква заплаха. Така оставала само Вхагар. Нито един жив дракон не можел да се мери с големината или свирепостта на Вхагар, но Джек заключил, че ако Вермакс, Сиракс и Караксес се спуснат едновременно към Кралски чертог, дори „тази дърта кучка“ няма да е в състояние да им се противопостави. Но репутацията на Вхагар била толкова страховита, че принцът се колебаел и обмислял как да намери още дракони за атаката.

Домът Таргариен управлявал Драконов камък повече от 200 години, от времето, когато лорд Енар Таргариен пристигнал от Валирия с драконите си. Макар да имали обичай, да се женят брат за сестра и братовчед за братовчедка, младата кръв е гореща и било известно, че мъжете от семейството търсели удоволствия сред дъщерите (и дори жените) на своите поданици, жителите на селата в подножието на Драконов връх — фермери и рибари. Освен това, до управлението на Стария крал Джеерис и Добрата кралица Алисан, на Драконов камък, а и в цял Вестерос се практикувал древният обичай за право на първата нощ. Този обичай позволявал на лорда да вземе в леглото си всяка девойка от своите владения в нейната брачна нощ.

Въпреки, че в Седемте кралства този обичай предизвиквал силно негодувание у ревнивите мъже, които не разбирали оказваната им чест, на Драконов камък не изпитвали такива чувства, тъй като там Таргариен били смятани за по-близки до боговете, отколкото до обикновените хора. Тук завиждали на булките, които получавали тази благословия в брачната си нощ, а децата родени от подобни връзки били почитани повече от другите, още повече, че лордовете на Драконов камък често празнували раждането на извънбрачното си дете, поднасяйки щедри дарове във вид на злато, коприна и земи за майка му. Тези щастливи копелета били наричани „драконови семена“, а с времето станали известни просто като „семената“.