Читать «Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените» онлайн - страница 19

Принцеса Ренис не направила никакъв опит да се спаси с бягство. С радостен вик и с удар на камшика си, тя обърнала Мелеис към противниците си. Ако се бе изправила само срещу Вхагар, принцесата можела да се надява на победа. Червената кралица била стара, коварна и опитна в битките. В битка срещу Вхагар и Слънчев огън обаче, била обречена. Драконите яростно се сблъскали на хиляда стъпки над бойното поле. Във въздуха изригвали и се взривявали толкова ярки огнени кълба, че по-късно хората се кълнели, че небето било обсипано с множество слънца. Алените челюсти на Мелеис се затворили около златната шия на Слънчев огън, но само за миг, защото върху тях се спуснала Вхагар. Вкопчени заедно трите звяра понесли надолу. Те се ударили в земята толкова силно, че от бойниците на Гарванов покой се разхвърчали камъни на разстояние половин левга.

Тези, които били най-близо до драконите, не оцелели, за да разкажат. А тези, които стояли по-далеч, можели да видят само пелена от дим и огън. Минали часове, преди да загасне пожара. От пепелта, невредима се издигнала само Вхагар. Мелеис била мъртва, смазана при падането и разпръсната на парчета върху земята. А Слънчев огън, великолепния златен звяр, останал с наполовина откъснато крило. Неговият царствен ездач бил с изпочупени ребра и бедро, а половината му тяло било покрито с изгаряния. Най-силно била пострадала лявата му ръка. Драконовият огън бил толкова силен, че металът на кралската броня се разтопил в плътта.

Тялото, което решили, че е Ренис Таргариен, било намерено по-късно редом с останките на дракона й, но то било дотолкова почерняло, че нямало никакъв начин да бъде разпознато със сигурност. Любимата дъщеря на лейди Джослин Баратеон и принц Емон Таргариен, вярната жена на лорд Корлис Веларион, майка и баба, Почти кралицата без страх живяла и умряла сред огън и кръв. Тя била на петдесет и пет години.

Осемстотин рицари, оръженосци и обикновени войници също изгубили живота си в този ден. Още стотина загинали по-късно, когато принц Емонд и сър Кристън Коул превзели Гарванов покой и изклали гарнизона му. Главата на лорд Стаунтън изпратили в Кралски чертог и я набучили над Старата порта… но именно главата на Мелеис, закарана през града в каруца, оставила безмълвни тълпите от хора. Хиляди избягали от Кралски чертог в този ден, докато овдовялата кралица Алисънт не заповядала да затворят и залостят градските порти.

Крал Егон II не загинал, въпреки, че изгарянията му причинили толкова силни болки, че някои разказват, как се молел за смъртта си. Докарали го в Кралски чертог на закрита носилка, която да запази в тайна тежките му рани. Негово величество не станал от леглото до края на годината. Септони се молели за него, майстери му давали отвари и маково мляко, но Егон спял девет часа от десет, събуждайки се само за да поеме оскъдна храна и да заспи отново. На никого не позволявали да тревожи покоя на краля, с изключение на майка му и Ръката, сър Кристън Коул. Съпругата му нито веднъж не го посетила, дотолкова Хелена била погълната от своята собствена мъка и безумие.