Читать «Левиатан» онлайн - страница 21

Сега Буреходът си проправяше път през гъстата гора. Естествено — разчистените пътеки щяха да го направят видим за наблюдателните кули на Беоулф.

Сърцето на Алек биеше ускорено, докато се плъзваше обратно в командирското кресло, наблюдавайки ръцете на Клоп върху лостовете. Дългите часове на обучение сега му се струваха нищожни. Всички тренировки с бръмбарчетата се оказаха просто детска игра, за сметка на това сега — то беше истинско.

Волгер приклекна между креслата, за да надникне напред, а лицето му беше покрито с кал и пот. От драскотина над едното му око течеше кръв, светейки в яркочервено сред мрака на кабината.

— Мисля, че аз бях този, който предложи по-малка машина, господин Клоп.

Клоп се разсмя, все още съсредоточен да задържи Бурехода ниско до земята.

— Не ви допада допълнителната бронезащита, а, Волгер? Ако беше бръмбарче, отдавна да е паднало след последната атака.

Из гората отново се чу грохот, но експлозиите идваха някак доста отдалеч и от дясно. Дредноутът ги беше изгубил от полезрението си.

— Слънцето изгряваше откъм гърба на Беоулф. Което значи, че се движим на запад — каза Алек. — Трябва да завием на ляво. Боровете и елите долу на юг са много по-високи от тези габъри.

— Добра памет, Ваше височество — отвърна учителят Клоп и промени курса.

Алек го потупа по рамото.

— Били сте прав да изберете Бурехода, Клоп. Иначе досега да сме мъртви.

— Щяхме да сме на половината път до Швейцария, искате да кажете — намеси се Волгер, успявайки да звучи като по време на урок по фехтовка, който Алек не е успял да усвои. — С бръмбарче, което е два пъти по-малко от тази машина или пък на коне дори нямаше да ни забележат.

Алек се вторачи в града, но преди да успее да отвори уста, интеркомът изпука.

— Заредени и в готовност, сър.

Алек свали поглед към пода на кабината.

— Тези двамата щяха да са ни повече от полза тук горе. Едва ли биха могли да направят каквото и да било с дребните картечници срещу един дредноут.

— Вярно, Ваше височество — отвърна Клоп. — Но дредноутът сигурно има ескорт — по-малки и по-бързи машини, които се движат под дърветата. Може да се натъкнем на тях по-скоро, отколкото предполагате.

— Ах, да, прав сте, наистина. — Алек затвори уста и преглътна. Адреналинът от битката беше започнал да стихва и ръцете му трепереха.

А всичко, което направи, бе да завърти няколко макари — останалите се справиха с наистина важните неща. Натъртванията от ботушите на Волгер още го притесняваха и му припомниха как основното му занимание по време на битката бе да се пречка.

Потъна назад в командирското кресло: След като простичкият обсебващ страх от това да те застрелят избледня, празнотата отново се завръщаше с неимоверна бързина…

Щеше му се той да кърви, вместо Волгер и каквото и да било — само да забрави истината, която се проясняваше в съзнанието му.

— Извън обхвата им сме — каза Клоп. — Като за тридесетима, не беше кой знае какво.