Читать «Левиатан» онлайн - страница 23

Силен повей подхвана балона на медузата и тя се изду като кораб с пуснати докрай платна. Дерин се озова насред окото на бурята, а момчешките й панталони подгизнаха от мразовития дъжд.

Тогава въжето загуби тяга, накланяйки звяра към земята, като хвърчило без една връв. Започна да пропада към къщите и дворовете, толкова ниско, че почти допираше високите стени на затвора. Точно под Дерин хората притичваха по мокрите улици с приведени рамене, без да имат представа за звяра над главите си.

Последва нов повей на вятъра и Хъкслито пропадна толкова ниско, че Дерин можеше да види ребрата на чадърите под нея.

— Ох, зверче. Това никак не е добре.

Медузата се изду отново, докато се опитваше да набере височина и се изкачи на няколко дузини фута над покривите. Въжето се изпъна на вятъра за миг, а после се разхлаби. Дерин предположи, че наземният екипаж ги отпуска, за да могат да се издигнат още малко, като рибар, който се опитва да задържи улова си на въдицата.

Само че допълнителната дължина на въжето означаваше повече тежест, а тя и Хъкслито вече бяха натежали от дъжда. Можеше да пусне водния баласт, но веднъж изхабен, нямаше да има с какво да забави едно евентуално падане, ако зверчето се паникьосаше.

Въжето вече остъргваше покривите на затвора и се удряше в керемиди и водосточни тръби. Дерин забеляза как се закача за един от пушещите комини и очите й се разшириха от ужас…

Нищо чудно, че наземният екипаж им отпускаше още дължина на въжето — опитваха се да ги държат далеч от затвора. Ако някоя искра от комините хвръкнеше и стигнеше до балона на Хъкслито, водородът щеше да се възпламени и звярът щеше да избухне като огромна огнена топка — с дъжд или без дъжд.

Въжето отново се закачи и разтърси Хъкслито. Създанието се ужаси, пипалата му се сгърчиха и то отново започна да пропада.

Дерин сграбчи баластната връв и стисна зъби. Можеше и да оцелее при едно такова направлявано от вятъра приземяване, но керемидените покриви и оградите на дворовете долу щяха да разкъсат звяра на парченца. И всичко това щеше да е по вина на Дерин Шарп, задето не бе предупредила наземния екипаж, когато бе имала тази възможност.

Голям "усет за небе", няма що.

— Добре, зверче — извика тя. — Може би аз те вкарах в цялата тази каша, но и аз ще те измъкна от нея. И чуй добре какво ти казвам: Сега не е време за паника!

Създанието не даде никакви обещания, но Дерин все пак дръпна баластните върви. Торбите се отвориха и изсипаха водата в бурята.

Въздушният звяр бавно започна да се издига.

Хората от наземния екипаж нададоха приветствени викове и се съсредоточиха отново върху лебедката, бясно влачейки звяра срещу вятъра. Капитанът надзираваше ситуацията и издаваше заповеди от задната част на каретата си. Тигърините имаха нещастен вид в дъжда, като двойка домашни котки, застанали под улука.

След още няколко оборота на лебедката медузата вече беше над опитния терен, безопасно далеч от пушещите комини на затвора.

Ала тогава вятърът смени посоката си. Звярът се изду отново и се придвижи в полукръг към противоположния край на Скръбс.