Читать «Левиатан» онлайн - страница 19

— Ваше височество — извика го Волгер, — заповядайте да се присъедините към мен.

Алек се изправи, опитвайки се да запази равновесие върху командното кресло, докато се измъкваше през люка.

Навън, очите му се премрежиха срещу наполовина изгрялото слънце — изгревът бе оцветил небето около тях в тъмно оранжево. Буреходът се извисяваше съвсем малко над младите габъри, а хоризонтът му се струваше необятен след часовете взиране през визьора на машината.

Волгер му посочи посоката, от която бяха дошли.

— Ето ги и вашите врагове, принц Александър.

Алек примижа срещу надигащото се слънце. Другата машина беше на километри от тях и се издигаше още два пъти над дърветата. Шестте й крака се движеха плавно, но хората се щураха като мравки по артилерийската палуба — надигаха сигнални флагчета и заемаха позиции по кулите. По фланга се четяха буквите, изписващи името: СМС Беоулф.

Алек наблюдаваше как масивното стъпало на машината се стоварва върху горската пръст. След няколко дълги секунди ги настигна поредното разтрисане, запращайки вълни сред дърветата около тях и през металното тяло на Бурехода. Със следващата крачка една дървесна корона започна да пада и после изчезна, смачкана от гигантското стъпало на самохода.

Червените и черни ивици във флага на Наземните сили на Кайзера се вееха от спардека и плющяха на вятъра.

— Немски наземен дредноут — каза меко Алек. — Но не сме ли още в Австро-Унгария?

— Да — отвърна Волгер, — но всички онези, които искат хаос и война, са по петите ни, Ваше височество. Или все още се съмнявате в мен?

Ами ако това е спасителна мисия?, помисли си Алек. Може би похитителите му все пак го бяха лъгали и татко и майка все още бяха живи. И за спасението на Алек е стартирана голяма операция с помощта на немската наземна флотилия! Защо иначе някой би позволил тази ужасия да стъпва на австрийска земя?

После Алек забеляза, че машината сменя посоката си, обръщайки се бавно странично на изгрева…

Той вдигна ръка и започна да маха.

— Насам! Насам!

— Вече ни виждат, Ваше височество — тихо каза граф Волгер.

Алек все още махаше, когато изригна първият залп — ярки проблясъци по целия фланг на дредноута и кълба оръдеен дим, образуващи замъглена завеса около машината. Звукът последва след няколко секунди — силен гръм, който се разпадна на остри, разкъсващи въздуха експлозии във всички посоки. Короните на дърветата се развълнуваха, сътресенията разлюляха Бурехода и запратиха облаци от зелени листа към небето.

Тогава Волгер издърпа Алек обратно в кабината, а двигателите се връщаха към живот.

— Заредете оръдието! — извика учителят Клоп на хората долу.

Когато машината тръгна напред, Алек се озова настанен в командирското кресло. Бореше се с коланите на седалката, но една ужасяваща мисъл се беше загнездила в главата му и вкочаняваше ръцете му.

Щом се опитват да ме убият… значи всичко е вярно.

Граф Волгер приклекна до него, надвиквайки шума на двигателите и на стрелбата.