Читать «Левиатан» онлайн - страница 20

— Погледнете и от положителната страна на тази грубост, Алек. Доказва, че все още сте заплаха за трона.

Шест

Следващият залп оръдейни снаряди се усети по-близо — в решетката на визьора се блъсна вълна от чакъл и дървени трески, а най-ситните парчета се посипаха вътре в кабината.

Алек изплю малко пръст от устата си.

— Половин видимост! — извика учителят Клоп и после изруга.

Двама от екипажа бяха долу, Волгер бе наполовина навън през люка — само краката му висяха от тавана.

Клоп погледна извинително към Алек.

— Ако обичате, Ваше височество.

— Разбира се, учителю Клоп — отговори Алек. Откопча се и се надигна от командирското кресло. Кабината се люшкаше от страна на страна и той сграбчи ремъците над главата си, за да се задържи на крака.

Опита се да помести шлюза на визьора, но той не помръдваше. Алек натисна по-силно, вече с две ръце, докато масивният брониран капак не се придвижи едва-едва с няколко сантиметра.

Поредната канонада разтърси земята под тях и самоходът залитна напред. Ботушите за езда на граф Волгер се разлюляха и изритаха Алек в задната част на главата.

— Все още ни виждат! — крещеше Волгер отгоре. — Прекалено сме високи!

Учителят Клоп завъртя лостовете, снижавайки Бурехода. Габърите се показаха през визьора, а тромавото приклякване на самохода разлюля отново ботушите на Волтер. В миг на удивление Алек наблюдаваше ръцете на Клоп върху контролните ръчки — никога не беше виждал самоход да се движи от клекнало положение, както правеше сега.

Той, разбира се, не си беше и представял, че на Циклоп Буреход ще му се наложи да се крие от нещо. Ала на фона на един дредноут, самоходът си беше просто играчка.

С много ръмжене и напъване Алек успя да затвори десния визьор до средата. Посегна към другата манивела.

— Млади господарю, антената! — извика Клоп.

— Да, разбира се! — Безжичната антена на Бурехода стърчеше над дърветата, а на нея се вееше флагът на ерцхерцога. Само че Алек нямаше никаква представа как да го свали. Огледа се в кабината и му се искаше да бе обръщал повече внимание на екипажа, когато се беше учил да пилотира.

Най-после забеляза една макара до безжичното устройство. Когато хукна към него, получи поредния удар по рамото от висящите от тавана ботуши на Волгер. Макарата бясно се завъртя в момента, в който Алек я отключи, а телескопичната антена се затвори на сантиметри от ухото му.

Понечи да се върне на командирското място, но тогава забеляза, че левият визьор е все още отворен. Посегна през наклонената кабина и започна да го избутва със сила.

Волгер скочи обратно вътре, затваряйки люка над себе си срещу внезапен дъжд от пръст и дребни камъни.

— Сега вече сме извън видимост.

Поредният залп разтресе въздуха в далечината, последван от още експлозии, които проблясваха сред дърветата пред тях. Над Бурехода се посипаха отломки, но решетките на визьора бяха вече плътно събрани като зъбите на гребен и само фин горски прах успяваше да проникне в кабината.

Алек почувства миг на удовлетворение — беше свършил нещо полезно. Това беше първата му истинска битка, а само преди часове все още си играеше с оловни войничета. Грохотът на експлозиите и воят на двигателите някак си успяваха да запълнят празнината в него.