Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 33

— Бих искала. Но с какво да наградим победителите? — Сега обучението се състоеше от съревнования с награди за победите и за положеното старание. Върховните усилия, дори и когато загубиш, заслужават признание. То насърчава войниците да дават най-доброто от себе си.

— Освобождаване от наряди, набези и стража.

— Добра възможност. — Обмислях също и да позволя на отделни хора да извикат съпругите си, след като стигнем Годжа.

Рам ми донесе закуската. Не се хранехме добре, но поне засега доста обилно. Нараян попита:

— Колко още можете да останете тук?

— Не много дълго. — Времето се обръщаше срещу нас. На север сигурно вече се бе разчуло за съществуването на бандата. Потенциалните политически врагове сигурно се бяха размърдали. — Вместо учебна битка ще имаме преглед. Пусни слуха, че мисля да се местим, ако онова, което видя, ми хареса. — Това би трябвало да ги мобилизира.

— Да, Господарке. — Нараян се оттегли и събра приятелчетата си — една дузина мъже, опасани с разноцветни пояси.

Интересна групичка. В нея имаше изповядващи трите основни религии, два по-малки култа и освободени роби-чужденци. Кажи-речи те управляваха лагера, макар само Нараян и Рам да имаха официални постове. Те поддържаха мира. Мъжете не бяха много сигурни как точно да ги приемат, но откликваха сериозно заради онази злокобна аура, която и самата аз бях забелязала.

Нараян не признаваше нищо и сръчно отбиваше атаките ми. Нямаше съмнение, че той командва дузината, макар че неколцина произлизаха от по-висши касти.

Държах го под око. Времето щеше да го издаде — ако той сам не се разкриеше, както намекваше, че е възможно.

Засега ми бе твърде полезен, че да го притискам.

Кимнах одобрително.

— Почти го докарват на войници. — Трябваше да им набавим униформи.

Нараян кимна. Изглеждаше доволен, сякаш нашият триумф се дължеше на неговия гений, който бе съживил духа ни.

— Как вървят уроците по езда? — Само поддържах разговора. Знаех как вървят. Кошмарно. Никой от тези смешници не принадлежеше към каста, която има по-близък допир с конете от това да се мъкнеш подире им и да им чистиш. Но, по дяволите, би било грехота тези жребци да се похабят.

— Зле. Макар че неколцина се проявяват обещаващо. Без мен и Рам. Ние сме родени да ходим пеш.

„Проявяваш се обещаващо“ му беше станал любимият израз. Употребяваше го за всичко. Докато по мое настояване ме учеше как да използвам кърпа за удушване — румел, той каза, че съм се проявявала обещаващо.

Подозирам, че се изненадваше колко лесно прихващах. Боравенето с кърпата ми се отдаваше естествено като дишането, сякаш бе умение, което притежавах открай време. Може би идваше от вековете упражняване на бързите и сръчни жестове, нужни за управляване на магиите.

— Казахте, че ще се местите? — попита Нараян. — Господарке. — Трябваше да се подсеща да добави почетното обръщение. Нараян си оставяше талианец. Започваше да ме приема за даденост.

— На артелчиците ни се налага да вършат набези доста надалеч.

Нараян не отговори, но като че не му се тръгваше.

Имах чувството, че ме наблюдават. Отначало го отдадох на гарваните. Те постоянно ме притесняваха. Сега по-добре разбирах реакцията на Знахаря. Не се държаха така, както подобава на гарвани. Бях ги споменала на Нараян. Той се ухили и ги нарече добра поличба.