Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 30

Знахаря затвори очи. Все още не можеше да разсъждава свързано. Разбираше само, че не го заплашва непосредствена опасност. Заговорът бе лесен за разгадаване. Скоро той щеше да се превърне в счупено сечиво без никаква стойност.

Прогони тази мисъл от ума си. Първо трябваше да оздравее. После щеше да има достатъчно време да свърши онова, което трябва да бъде свършено.

Отново смях. Този път — на жена, живяла и патила.

— Помниш ли, когато воювахме заедно, Знахарю? Номерът, който изиграхме на Грапата? Колко ни беше забавно да тормозим Хромия?

Той изсумтя. Спомняше си. Всичко, освен забавното.

— Помниш ли, ти вечно подозираше, че аз ти чета мислите?

Да, определено. Спомняше си и какъв ужас му вдъхваше това. И старият страх го обзе отново.

— Спомняш си! — Тя пак се разсмя. — Толкова се радвам! Страшно ще се позабавляваме. Целият свят ни мисли за мъртви. Докато си труп, всичко може да ти се размине! — В смеха й се прокраднаха нотки на лудост. — Ще им се явяваме като призраци, Знахарю. Точно така!

Беше укрепнал достатъчно, че да ходи. С чужда помощ. Тази, която го държеше в плен, го караше да пристъпва, принуждаваше го да укрепва. Но той все още предимно спеше. И докато спеше, сънуваше ужасни сънища.

Мястото привличаше сънищата. Той не го знаеше. Сънищата му подсказваха, че това място не е добро, че самите дървета, пръст и камъни си спомнят сторените тук злини.

Усещаше, че тези сънища са истина, но докато беше буден, не можеше да открие доказателства за това. Освен ако не броеше зловещите гарвани. Те неизменно бяха там, десетки, стотици, хиляди гарвани.

Застанал на входа на тяхното убежище — полуразрушена каменна постройка, потънала сред растителност вдън тъмни гори — той попита:

— Що за място е това? Гората, из която те преследвах преди няколко месеца?

— Да. Това е свещената гора на тези, които се кланят на Кина. Ако разчистим лианите, ще видиш барелефите й. Някога тя бе важна за Черния отряд, който я завзе от поклонниците на Шадар. Земята е пълна с кости.

Той бавно се обърна и се взря в празната й качулка. Не погледна кутията, която тя носеше в ръце. Знаеше какво има в нея.

— Черния отряд?

— Тук те са правили жертвоприношения. Сто хиляди военнопленници.

Знахаря пребледня. Никак не му се искаше да чуе такова нещо. С историята на отряда го свързваше дълга любов и в нея нямаше място за позорно минало.

— Истина ли е?

— Напълно, любов моя. Виждала съм книгите, които магьосникът Пушека скри от вас в Талиос. Те включват липсващите томове от вашите Анали. Предшествениците ви са били жестоки. Мисиите им са изисквали жертвоприношението на милион души.

Стомахът му се сви.

— На какво? На кого? Защо?

Тя се поколеба. Той знаеше, че изобщо не е откровена, когато отвърна: