Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 23

— Според мен се е досетил. Снощи се опита тайно да прати вестоносец насам. — Радишата, чрез Лебеда, бе забранила на всички да прекосяват реката. Не искаше новината за бедствието да стигне до Талиос, преди да станат известни неговите измерения.

— Ъ?

— Вестоносецът се удави. Корди разправя — Джах бил убеден, че е успял. — Кинжала се изкиска ехидно. Той мразеше жреците. Да ги кара да налапат въдицата беше любимият му спорт. Всички жреци, от който и да било култ.

— Добре. Така няма да ни се бърка, докато измислим какво да го правим.

— Аз знам какво да правя.

— Политическите последствия — предупреди го Лебеда. — Това ли ти е решението за всичко? Да прережеш нечие гърло?

— Това винаги им охлажда мерака.

Стражите пред портата на крепостта отдадоха чест. Те бяха фаворити на Радишата и макар че нито Кинжала, нито Лебеда, нито Бесния Корди го искаха, сега те командваха отбраната на Талиос.

— Трябва да се науча да мисля дългосрочно, Кинжал — рече Лебеда. — През ум не ми минаваше, че пак ще се захванем с това, след като се появи Черния отряд.

— Много имаш да се учиш, Уилоу.

Корди и Пушека ги чакаха пред бърлогата на Радишата. Пушека изглеждаше така, като че имаше стомашно разстройство и стига да му изпадне удобен случай, би офейкал оттук.

— Нещо си мрачен, Корди — отбеляза Лебеда.

— Само съм уморен. Най-вече от игрите със завързака.

Лебеда вдигна вежда. Корди беше спокойният, търпеливият, онзи, който гледа да замаже дрязгите. Пушека сигурно здравата го беше предизвикал. — Тя готова ли е?

— Винаги е готова.

— Да действаме, че реката гъмжи от риба, дето само мене чака.

— По-скоро ще й побелеят косите, докато се върнеш — отряза Бесния Корди и бутна магьосника пред себе си.

Щом Лебеда затвори вратата, Радишата влезе в стаята през страничния вход. Тук, насаме с мъже, които не принадлежаха към нейната култура, тя не се мъчеше да се впише в традиционната роля, отреждана на нейния пол.

— Каза ли му, Корди?

Уилоу и Кинжала се спогледаха. Старото им другарче и Жената си говореха на прякори? Интересно. Как ли я наричаше той? „Пухчо“ някак си не й отиваше.

— Още не.

— Какво става? — попита Лебеда.

— Моите хора се поомешаха с войниците — отвърна Радишата. — Чули са слухове, че жената-лейтенант на Черния отряд е оцеляла и се опитва да събере оцелелите южно оттук.

— Най-хубавата новина, която съм чувал от доста време насам — отбеляза Лебеда и намигна на Кинжала.

— Така ли?

— Мислех, че си е голям срам да изгубим такъв ресурс.

— Бас държа. Голям мръсник си, Лебед.

— Виновен съм. Трудно е да не си, след като си я видял. Значи е успяла. Чудесно. Така ни отървава нас тримата, а ти можеш да разчиташ на професионалист.

— Ще видим. Предстоят ни трудности. Кажи им, Корди.

— Двайсет и няколко мъже от Втория легион току-що пристигнаха. Държали са се встрани от пътя, за да избегнат патрулите на Господарите на сенките. Около седемдесет мили южно оттук са взели двама пленници. Вечерта, преди нашите хора да ги хванат, уж Кина и призрачна армия нападнали лагера им и избили повечето от тях.