Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 22

Това убеждение трябваше да бъде подхранвано и постоянно наторявано с подозрение и недоверие към всекиго извън бандата.

За да се закали един чук, е нужно време. Повече време, отколкото щеше да ми бъде отпуснато, най-вероятно. Години, дори десетилетия отнема създаването на войска като Черния отряд, понесен напред върху гребена на вълната на традицията.

Тук аз се опитвах да стъкмя с магия Златен чук, нещо лъскаво, но неистинско, смъртоносно само за невежите и неподготвените.

Време бе за церемония, която да ги откъсне от останалия свят. За кървав ритуал, който щеше да ги свърже помежду им, както и с мен.

Накарах да побият коловете от дигата покрай пътя, който водеше на юг от гората. После — да отсекат главите на всички мъртви южняци и да ги побият на коловете с лица на юг — явно за да предупредят пътниците, които споделяха техните стремежи.

Нараян и Синдху бяха възхитени. Сечаха глави с голямо въодушевление. Не изпитваха и капка ужас.

Нито пък аз. На какво ли не съм се нагледала.

X

Лебеда лежеше в сянката на брега на Голямата река и лениво наблюдаваше как плувката на въдицата му се носи по застоялите води на дълбокия вир. Въздухът бе топъл, сянката — хладна, а буболечките ги мързеше да му досаждат. Беше полузадрямал. Какво повече му трябва на човек?

Кинжала приседна до него.

— Хвана ли нещо?

— Нищо. Ако хвана, не знам що да го правя. Какво става?

— Жената ни вика. — Имаше предвид Радишата, която на пристигане в Годжа бяха заварили да ги чака, за най-голям потрес на Пушека. — Има задача за нас.

— Тя вечно има задачи! Кажи й да си навре задачата в ухото!

— Мислех да ти спестя това удоволствие.

— Да ми беше спестил разкарването. Тука си ми е добре.

— Тя иска да завлечем Пушека на едно място, където не му се ходи.

— Така кажи, бе! — Лебеда извади въдицата от водата. На куката нямаше стръв. — Пък аз си мислех, че в тоя поток няма риба. — Той подпря въдицата на едно дърво. Това си беше един вид декларация. — Къде е Корди?

— Сигурно чака там. Наглеждаше Джах. Вече му казах.

Лебеда погледна към другия бряг.

— Човек убивам за халба бира! — В Талиос, преди вълненията да ги повлекат, те се занимаваха с пивоварство.

Кинжала изсумтя и се отправи към крепостта над брода Годжа.

Укреплението се намираше на южния бряг на Голямата река. Беше построено от Господарите на сенките, след като ги отблъснаха при Талиос, за да защитават завоюваните земи южно от реката. Крепостта бе завзета от Черния отряд след победа от северната страна. Майстори от Талиос я укрепваха и бяха започнали строежа на още една крепост на северния бряг.

Лебеда огледа опърпания лагер западно от крепостта. Там живееха осемстотин души. Някои от тях бяха строители, но повечето — бегълци от юга. Една голяма група особено го дразнеше. „Дали Джах се е досетил, че Жената е тук?“

Джахамарадж Джах беше жаден за власт жрец от култа на Шадар. Той бе командвал конните подкрепления по време на южната експедиция. Атаката му на север беше толкова неочаквана, че успя да изпревари отряда на Лебеда край брода с няколко дни.