Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 20

— Ужасно са самоуверени — оплака се Синдху. За първи път го чувах да изказва мнение.

— Може би са просто тъпи — Войниците на Сенчестите не ме бяха впечатлили с нищо, освен с броя си.

Забелязахме лагерните им огньове по-рано, отколкото очаквах.

Лагеруваха сред дърветата. Не бях предвидила тази възможност. По дяволите, колко егоистично от тяхна страна!

Нараян ме докосна свенливо по лакета и ми прошепна на ухото:

— Стражи. Почакайте тук. — Запромъква се напред като призрак, върна се като призрак. — Двама са. Спят като заклани. Стъпвайте внимателно.

Така че вървяхме, докато не стигнахме до място, откъдето можех да видя онова, което исках. Огледах разположението за няколко минути и после, доволна, ги подканих:

— Да вървим.

Единият от стражите се бе събудил и се надигна, когато Синдху се промъкна покрай него. Отблясъците от огъня танцуваха по широкия му гол гръб.

Ръката на Нараян се стрелна към кръста му. Замахна, китката му изщрака и черна кърпа се уви като змия около врата на стража. Нараян го задуши толкова сръчно, че другарят му дори не се събуди.

Синдху удуши другия с червената си кърпа.

Сега знаех какво се подава от препаските им. Тяхното оръжие.

Нагласиха жертвите си така, че да изглежда сякаш спят с изплезени езици, като през цялото време нареждаха шепнешком някакви ритуални заклинания.

— Синдху, стой тук и пази — заповядах. — Предупреди ни, ако открият телата. Нараян, ела с мен.

Бързах, доколкото мракът позволяваше. Щом стигнахме лагера, казах на Нараян:

— Много сръчно се справихте. Искам да науча този номер с кърпата.

Предложението ми го изненада. Не каза нищо.

— Събери десетте най-добри отряда и ги въоръжи. Освен това и двайсет души, които според теб най-умело биха се справили с конете. Рам!

Рам дотича — тъкмо започвах да подготвям доспехите си. Беше разтревожен.

— Какво има пък сега? — после видях какво е направил с шлема ми. — Какво, по дяволите, е това? Казах ти да го почистиш, не да го унищожиш!

Приличаше на засрамено момченце, когато ми обясни:

— Това е подобие на едно от превъплъщенията на богинята Кина, Господарке. Едно от нейните имена е Отнемащата живот. Виждате ли? В това превъплъщение обликът й много прилича на тези доспехи.

— Другият път да питаш. А сега помогни да се напъхам в това.

Десет минути по-късно стоях в средата на групата, която накарах Нараян да събере.

— Ще ги нападнем. Целта ни не е слаба или победа. Искаме само да ги разубедим да ни нападат. Нахлуваме, правим малко поразии и си тръгваме.

Описах лагера и раздадох задачи, като рисувах в пръстта край огъня.

— Влизаме и излизаме. Не си губете времето да се опитвате да ги убивате. Само ранете този-онзи. Мъртвеца можеш да зарежеш там, където е паднал, но раненият е бреме за другарите си. Каквото и да стане, не излизайте извън оттатъшния край на лагера им. Щом започнат да се организират, отстъпваме. Приберете всяко оръжие, което докопате. Рам, хвани колкото коне можеш. Всички — ако не се сдобиете с оръжия, грабете храна или сечива. Никой да не рискува ничий живот с опити да вземе още нещо. И последно — пазете тишина. Ако ни чуят, че идваме, до един сме мъртви.