Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 17

— Почти нищо не се знае, освен че бяхте Дамата на Капитана — призна той. — Някои си мислят това, което предполагате. Спътниците ви рядко намекваха за вашето минало. Според мен вие сте много повече, но колко повече не смея да предположа.

— Ще ти намекна. — Беше ми забавно. Явно, колкото и на Нараян да му се искаше аз да се окажа нещо нетрадиционно, той неизменно се стряскаше, когато не се държах като талианка. — Седни, Нараян. Време е да разбереш на какво залагаш.

Той ме погледна подозрително, но седна. Гарванът го наблюдаваше. Пръстите му си играеха със сгънатата черна кърпа.

— Нараян, тронът, от който се отказах, бе начело на империя — толкова обширна, че година не би ти стигнала да я прекосиш от изток на запад. Простираше се на две хиляди мили от север на юг. Аз я изградих от самото начало — скромно като това. Започнах, преди да е бил роден дядото на дядо ти. И тя не бе първата империя, която съм създала.

Той се усмихна напрегнато. Мислеше, че го лъжа.

— Нараян, Господарите на сенките бяха мои роби — колкото и могъщи да са. Те изчезнаха по време на една велика битка преди двайсет години. Бях убедена, че са мъртви, докато не свалихме маската на онзи, когото убихме в Деджагор. Сега силите ми са отслабени. Преди две години в най-северния край на моята империя имаше голяма битка. Ние с Капитана победихме едно пробуждащо се зло, останало от първата империя, която създадох. За да успеем, за да попречим на това зло да се развилнее, аз трябваше да позволя моите сили да бъдат неутрализирани. Сега започвам да си ги възвръщам — бавно и болезнено.

Нараян не можеше да повярва. Той бе рожба на своята култура. А аз бях жена. Но той искаше да вярва.

— Но ти си толкова млада…

— В известно отношение. Никога не бях обичала преди Капитана. Тази черупка е маска, Нараян. Появила съм се на този свят преди Черния отряд за първи път да дойде тук. Стара съм, Нараян. Стара и проклета. Вършила съм неща, в които никой няма да повярва. Познавам злините, интригите и войната като собствени деца. Хранила съм ги векове наред. Дори и като любимата на Капитана, аз бях нещо повече от негова възлюбена. Аз бях лейтенант, началникът на личния състав. Сега аз съм капитанът, Нараян. Докато съм жива аз, и Отрядът е жив. И продължава нататък. И намира нов живот. Ще го възстановя, Нараян. Може за известно време да носи друго име, но зад маската отново ще е Черния отряд. И ще бъде оръдие на моята воля.

Нараян пусна онази усмивка.

— Може вие наистина да сте Онази.

— Коя може да съм?

— Скоро, Господарке. Скоро. Не е време още. Достатъчно ще е да кажем, че не всеки посрещна завръщането на Черния отряд с отчаяние. — Очите му зашариха.

— Тогава ето какво. — Реших да не го притискам. Неговата гъвкавост ми беше нужна. — Засега ние изграждаме армия. И за жалост сме лишени от най-ценния ресурс на армията, сержантите-ветерани. Няма кой да обучава новаците. Тази вечер, преди да ядат, раздели мъжете по религии. Организирай ги в отреди по десетима — по трима от всеки култ плюс един, който не е талианец. На всяка група отреди постоянно място в лагера и ред в похода. Не искам отрядите да общуват помежду си, докато всеки не избере свой водач и негов заместник. По-добре ще е да се научат да се разбират — няма да могат да се измъкнат от подразделенията си.