Читать «Стоманени сънища» онлайн - страница 15

Той се наду. Мазен дребен плъх.

— Една трета. Сигурно ще излязат и повече, ако бъдат подложени на изпитание.

— Толкова много? Наистина ли? — Бях изненадана. За мен не беше толкова очевидно.

— Ти виждаш само другите. Някои са се научили на дисциплина и толерантност в легионите. Робите захвърлиха оковите си, изпълнени с омраза. Те искат мъст. Знаят, че никой талианец не може да ги поведе срещу Господарите на сенките. Някои дори искрено вярват във вас заради самата вас.

Благодаря ши за това, дребосъко.

— Но за повечето ще е трудно да ме последват?

— Може би. — И пак онази подмазваческа усмивка. Намек за хитрост. — Ние, талианците, не се справяме добре с превратностите в естествения ред.

— Естественият ред е силните да управляват, а останалите да ги следват. Аз съм силна, Нараян. Такава като мен Талиос не е виждал. Все още не съм му се показала. И се надявам Талиос никога да не ме види сърдита. Предпочитам да излея гнева си върху Господарите на сенките.

Той започна да се кланя, внезапно уплашен.

— Крайната ни цел остава Годжа. Можеш да го разпространиш. Там ще съберем оцелелите, ще ги пресеем и ще се преустроим. Но нямам намерение да стигнем до брода, преди да пришпорим тази войска да се стегне.

— Да, господарке.

— Съберете всички налични оръжия. Никакви спорове. Преразпределете ги — раздайте ги на хората, които смятате за надеждни и ги пратете на левия фланг. Изповядващите различни религии вдясно от тях трябва да бъдат смесени и отделени от хората, познаващи отпреди Деджагор.

— Това може да доведе до неприятности.

— Добре. Искам да определя източниците им. Ще се отплатя с лихва. Хайде, накарайте ги да си предадат оръжието, преди да са разбрали какво става. Рам, помогни му.

— Ама…

— Мога и сама да се пазя, Рам. — Неговата закрила беше досадна.

Нараян наистина действаше бързо. Само на неколцина мъже се наложи да бъдат разделени с оръжията им принудително.

Организирани според моите заповеди, ние вървяхме цял ден, докато мъжете не се изтощиха толкова, че вече не им бе до оплакване. Вечерта им наредих да спрат и накарах Нараян да ги строи за преглед, като прати най-надеждните на задния фланг. Облякох доспехите си, яхнах един от черните жребци и излязох пред строя, а навсякъде около мен танцуваха малки блуждаещи огънчета. Не беше кой знае какво. Не бях напреднала особено във възстановяването на дарбата си.

Доспехите, конят и огньовете оформяха видимия образ на герой на име Отнемащия живот, когото бях създала, преди Отрядът да тръгне към Главната река и да излезе насреща на Господарите на сенките край Годжа. Съвместно с героя на Знахаря, Създателя на вдовици, Отнемащия живот трябваше да вдъхва страх на врага, защото е страшно велик и архетипно смъртоносен. Сега и собствените ми войници имаха нужда от малко сплашване. В земя, където магията я имаха почти за непотвърден слух, и само блуждаещите огънчета можеха да свършат работа.

Преминах пред строя бавно, като оглеждах войниците. Разбраха. Търсех онези, които нямаше да търпя — тук щеше да се слуша мойта воля.