Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 8

— Е, и? Да не мислиш, че ще се застояваме? На тия свещеници вече започна да им прикипява. Ще си намерят оправдание да ни затворят. Тревожи се как ще си намерим отново толкова доходен бизнес, не кой ще ти помага за бирата. Какво?

— Какво какво?

— Защо така помрачня изведнъж?

— Пратеникът на съдбата току-що влезе през входната врата.

Уилоу се обърна, за да види новодошлия. Кинжала се беше прибрал. Висок, слаб и черен като абаносово дърво, с обръсната до блясък глава, а здравите му мускули помръдваха и при най-лекото движение. Изглеждаше изваян като статуя. Огледа се наоколо с очевидно неодобрение, след което отиде до масата на Уилоу и седна. Момичетата го зазяпаха — той беше не по-малко екзотичен от Уилоу Лебеда.

— Идваш да си прибереш дела и да споделиш колко е отвратително от наша страна да покваряваме децата ли? — попита Уилоу.

Кинжала поклати глава.

— Старият мръсник Пушека пак е имал видения. Жената ви иска.

— Мамка му! — Лебеда свали краката си на пода. Проклетата муха в кацата с меда. Жената не искаше да ги остави на мира. — Какво е този път? Какво е направил пак? Прекалил е с някоя забранена трева ли?

— Той е магьосник. Няма нужда да прави каквото и да е, за да е противен.

— Мамка му — повтори Лебеда. — Какво си мислиш, че сме тук само за ден-два, колкото да продадем тая пикня от плъхове, дето Корди я вари, а после да се омитаме обратно по реката?

Бавна широка усмивка озари лицето на Кинжала.

— Твърде късно, момче. Избрани сте. И не можете да тичате достатъчно бързо. Пушека може би ще е смешен, ако се опита да отвори магазин там, откъдето идвате, но тук той е големият-зъл-мръсник-с-амбиции. Опитай се да го прескочиш и ще ти завърже пръстите на краката на фльонга.

— Това официално ли е?

— Е, не го казаха така, но това им беше мисълта, да.

— И какво е сънувал пак? За какво сме му ние?

— Господари на сенките. И още отгоре им. Голямо събрание в Сенчестия затвор, така казва той. И скоро ще спрат да плямпат и ще започнат да действат. Казва още, че Лунна сянка се е отзовал на повикването. Не след дълго ще ги видим тук, в Талиос.

— Голям праз. Това ни го пробутва буквално откак сме дошли.

От лицето на Кинжала изведнъж изчезна всяка следа от хумор.

— Този път е различно, човече. Има страх, а има и страх, нали ме разбираш? А при Пушека и Жената тоя път е второто. И проблемът не са само Сенчестите. Каза да ти предам, че Черният отряд идва. Знаел си какво означава това.

Уилоу изстена, все едно му бяха забили лакът в стомаха. Изправи се и излочи на един дъх бирата, която Корди му беше донесъл. Огледа се трескаво наоколо, все едно не вярваше на очите си.

— Най-идиотското нещо, което някога съм чувал, Кинжал! Черният отряд? Да идва тук?

— Пушека твърди, че това е разстроило Господарите на сенките, Уилоу. И то здраво. Това е последната свободна страна на север от тях под реката. А знаеш какво има отвъд Сенчестия затвор.

— Не мога да повярвам. Знаеш ли колко дълъг път трябва да измине отрядът?

— Горе-долу колкото вие двамата с Корди. — Кинжала се беше присъединил към Уилоу и Бесния Кордууд две хиляди мили след началото на пътуването им на юг.