Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 10

— Майки, пазете децата си — обобщи Кинжала. — Пушека и неговите сънища.

Лицето на Корди помрачня.

— Да. Чувал съм, че магьосниците карат някои неща да се случват, като първо ги сънуват. Може би е уместно да прережем гърлото на Пушека.

— А може би — каза влезлият в момента Уилоу, — първо е редно да разберем какво става, преди да режем каквото и да е.

Корди се разхили, Кинжала също се усмихна. След това започнаха учтиво да изхвърлят гостите на таверната, като същевременно всеки си уреждаше среща с една или повече от младите дами.

4.

Тъмната кула

Местих си го из крачолите още пет дни, докато събирах смелост за скромно съвещание за след закуска. Изтърсих си плана с най-сладкодумната директност, на която бях способен:

— Следващата ни спирка е Кулата.

— Моля?

— Да не си полудял, Знахар?

— Знаех си, че трябва да го наглеждаме след залез. — Разбиращи погледи се насочиха към Господарката. Тя ги игнорира.

— Мислех си, че тя ходи с нас, а не обратното.

Само Мъргън отказа да членува в клуб „Гадняр до дупка“. Свястно момче, този Мъргън. Самата Господарка беше наясно, че е уместно да си затрае.

— Сериозен съм, момчета.

И щом аз бях сериозен, Едноокия също щеше да бъде.

— Защо да го правим? — попита той.

При този въпрос се спаружих.

— За да прибера Аналите, които изоставихме при Кралския мост.

Добре ни наредиха тогава. Само защото бяхме най-добрите, а също и порядъчно отчаяни и невероятно хитри, успяхме да пробием имперския кръг, обградил ни от всички посоки. С цената на половината отряд. В онзи момент имахме малко по-сериозни притеснения от няколко тетрадки.

— Мислех, че вече си ги прибрал.

— Поисках си ги и ми отвърнаха, че ще ги получа. После обаче бяхме малко заети, помните ли? Властелина? Хромия? Псето Жабоубиец? Цялата сбирщина? Нямах кой знае каква възможност да ги взема.

Господарката ме подкрепи с кимване. Беше дълбоко отдадена на каузата ми, спор няма.

Гоблин си сложи най-свирепото изражение. Изглеждаше като саблезъба жаба.

— И ти си знаел за това още преди дори да напуснем Могилните земи?

Признах си чистосърдечно.

— Ах ти, шиб… гадино! Главата си залагам, че си прекарал цялото това време в съчиняване на някой бездарен половинчато нескопосан план, който гарантирано да ни изтреби до крак.

Наложи се и това да си призная чистосърдечно.

— Ще яздим натам все едно Кулата е наша. А ти ще направиш така, че гарнизонът да повярва, че Господарката е все още Господарка.

Едноокия изсумтя и затрополи към конете. Гоблин се изправи и ме изгледа. После го направи отново. След това изсумтя.

— Значи просто ще изприпкаме дотам, ще влезем нагло и ще си ги вземем, а? Както казваше Старецът, безочие и още безочие.