Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 9

— Да, ти ще знаеш, Кинжал. И кой освен нас тримата би бил толкова побъркан, че да издаяни толкова път без причина?

— Но те си имат причина. Поне според Пушека.

— И тя е?

— Идея нямам. Отиваш там, както поиска Жената. Може би тя ще ти каже.

— Отивам. Всички отиваме. Колкото да им замажем очите. И при първа възможност се омитаме колкото можем по-бързо от Талиос. Ако наистина Господарите се раздвижват на юг и Черният отряд приближава, нямам намерение да се мотая наоколо, когато пристигнат.

Кинжала се облегна назад, за да позволи на едно от момичетата да се приближи по-близо. Изражението му беше въпросително.

— Още у дома разбрах на какво са способни тези копелета — каза Лебеда. — Видях какво направиха в Розоград и… По дяволите, просто го приеми на доверие, Кинжал. Голяма, много голяма гадост. Ако наистина идват и ние още сме наоколо, когато се появят, може да ти се прииска да те бяхме оставили за закуска на крокодилите.

Кинжала така и никога не обясни точно поради що са го хвърлили на крокодилите, но пък и самият Уилоу не беше съвсем наясно защо накара Корди да го спасят. При все това човекът се беше оказал достатъчно точен и изплати дълга си.

— Мисля, че трябва да им помогнеш, Лебед — каза Кинжала. — Това градче ми харесва, а и хората са добри. Единственият им недостатък е, че не им стига акълът да изгорят всички храмове.

— Да му се не види, не съм аз човекът, който може да помогне!

— Вие двамата с Корди сте единствените наоколо, които разбират каквото и да е от войниклък.

— Бях в армията за два месеца. Дори не се научих да марширувам в строй. А на Корди вече не му стиска. Единственото, което желае, е да забрави тази част от живота си.

Приятелят му, подочул по-голямата част от казаното, сега се приближи.

— Не съм толкова зле, Уилоу. И не отказвам, ако каузата си струва. Просто тогава бях в грешната компания. Но съм съгласен с Кинжала. Харесват ми и градът, и хората. И съм готов да помогна, за да не ги обработят Сенчестите.

— Ти чу ли какво каза човекът? Онова за Черния отряд?

— Чух, да. Както и че Пушека и Жената искат да си поговорим. Мисля, че трябва да отидем и да видим какво ще кажат, преди да плямпаме каквото и да било.

— Добре, добре — предаде се Уилоу. — Променям се на мига. Ще опазя крепостта и така нататък. Ще ви извадя кестените от огъня. Толкова отвратително добричък съм! — След което отпраши навън.

Бесния Корди се ухили.

— Май си почнал да хващаш цаката на Уилоу, а, Кинжал?

— Ако това продължи така, както си мисля, няма да има нужда да се оправям с него. Той ще бъде на фронтовата линия, когато се опитат да спрат Сенчестите. Можеш да го въртиш на шиш и пак няма да си признае, но и на него му допада Талиос.

Другият се засмя.

— Прав си. Най-накрая си намери дом. И никому няма да позволи да го изселят. Нито Господарите на сенките, нито дори Черният отряд.

— Толкова ли са лоши, колкото твърди?

— По-лоши. Много по-лоши. Вземи всички легенди, които някога си чувал, и всичко, дето се разправя наоколо. Сега добави най-страшното, което можеш да си представиш, удвои го и може би ще си близо. Те са зли, здрави и много добри в занаята си. И най-лошото е, че са по-хитри, отколкото можеш да си въобразиш. Има ги от четири-петстотин години, а нито една наемническа група не би просъществувала толкова време, освен ако не е толкова проклета, че дори боговете да не смеят да се занимават с нея.