Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 159

— Може и да не ти се наложи да я носиш още дълго.

— А?

— Оная сбирщина, която се излива от хълмовете. Мисля, че Сенчестите са събрали всички, които са успели да въоръжат. Смажи ги и войната приключва.

— Разбира се. Без тримата Господари на сенките, които вероятно имат друго намерение.

Пристъпих към прозореца и заслоних очи. Стори ми се, че различавам черно петно да се рее сред войниците.

— Сега нямаме никой на наша страна. Може би не трябваше да избързвам толкова с Променливия.

— Постъпи правилно. Той изпълни замисъла си. Можеше дори да се присъедини към останалите срещу нас. С тях нямаше противоречия.

— Знаеше ли кои са те?

— Дори не подозирах. Честно. Не и допреди ден или два. Но тогава ми се струваше твърде нелепо, за да го споменавам.

— Давай да се захващаме.

Господарката ме целуна и това беше целувка с доста подтекст. Бяхме стигнали далеч… Тя постави шлема си и се превърна в мрачното и злокобно създание на име Отнемащия живот. Аз повторих същото, за да въплътя Създателя на вдовици. Изпадналите в ужас плъхове, обитаващи Стормгард (мислех си, че трябва да върнем старото име на града, когато се слегне прахта), се разбягваха пред нас, докато вървяхме по улиците.

Могаба ни посрещна. Водеше и конете ни. Качихме се по седлата.

— Колко зле изглежда? — попитах.

— Още не мога да преценя. След две големи битки и две победи бих казал, че ние сме по-добре закалената сила. Но те са ужасно много, а се съмнявам да имаш още хитрини в ръкава си.

— За това си прав. За мен нашествието е неочаквано. Ако онзи Сенчест използва силата си…

— Не го споменавай пред мъжете. Предупредени са, че може да се сблъскат с необичайни неща. Казано им е да не им обръщат внимание и да си вършат работата. Искаш ли отново да използваме слоновете?

— Ще се бием с всичко. Абсолютно всичко, с което разполагаме. Тази битка може да се окаже цялата война. Ако спечелим, завинаги ги премахваме от гърба на Талиос и си отваряме пътя на юг. Вече няма да разполагат с армия, с която да ни попречат.

Той изсумтя. Същото важеше и за нас.

Излязохме на бойното поле. След миг вече разпращах съобщения във всички посоки, повечето от които целяха да изровят работниците ми от града. Нуждаехме се от всеки меч.

Могаба вече бе изпратил кавалерията да разузнава и тормози врага. Добрият стар Могаба…

Гарваните очевидно страхотно се забавляваха, докато артистите излизаха на сцената.

Сенчестият отсреща не бързаше. Той изведе мъжете си на равнината и ги подреди във формация въпреки кавалерията ми, след което прати конниците си да прогонят моите. Мускуса и Хагоп можеха и да ги пребият, но аз ги инструктирах да не го правят. Така че просто се върнаха, водейки врага след себе си, докато го обсипваха със стрели. Исках животните да си отпочинат преди голямата битка. Според правилата на кавалерийската кампания не разполагаме с достатъчно коне за смяна.

Когато бившите затворници най-накрая се появиха, изпратих няколко човека да ги приведат в готовност за евентуална атака откъм лагера. Дори и с боеприпасите, пленени при вчерашната битка и превземането на града, половината дори не бяха въоръжени. Липсваше им и тренировка, и обучение, но не и решителност.