Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 158

Едноокия я зяпа десетина секунди.

— Искаш да кажеш, че свърших цялата тази работа напразно?

— Не. Това ще помогне. Не искаш да се превъзбуждат, докато ги печеш живи.

Изгледах я стреснато. Не звучеше като себе си. Обърнах се към Мъргън.

— Не искаш ли да вдигнеш знамето?

Едноокия подритна чирачката на Променливия.

— Ами тази? Дали да не се погрижа и за нея?

— Нищо не е сторила. — Клекнах до нея. — Сега си спомних коя си, скъпа. Отне ми известно време, защото не те видяхме достатъчно добре в Джунипър. Ти не се държа много добре с приятелчето ми Марон Шед. — Погледнах Господарката. — Какво възнамеряваш да я правиш?

Тя не отговори.

— Както желаеш. Ще го обсъдим по-късно. — Хвърлих поглед към чирачката. — Лиза Даела Боуалк. Чуваш ли как произнасям името ти по начина, по който другите го сториха? — Гарваните се подхилкваха един към друг. — Смятам да те пожаля. Нещо, което вероятно не заслужаваш. Мъргън, заключи я някъде. Ще я освободим, когато сме готови да потеглим. Гоблин, помогни на Едноокия с каквото там се занимава.

Погледнах знамето на отряда, отново напоено с кръв, отново предизвикателно развято.

— Ти — и посочих към Едноокия. — Погрижи се за това. Освен ако не искаш още двама такива да ни преследват като Хромия навремето.

Той преглътна.

— Да…

— Господарке, обещах ти. Тази нощ в Стормгард. Нека намерим място.

Нещо с мен не беше наред. Чувствах се леко депресиран, смътно разочарован, отново жертва на пропуснат климакс, на куха победа. Защо? Две големи злини щяха да бъдат премахнати от лицето на земята. Късметът отново маршируваше сред редиците на отряда. Добавихме още невероятни победи към безкрайния си списък.

Намирахме се с двеста мили по-близо до целта си, отколкото имахме право да се надяваме. Нямаше явна причина да очакваме сериозни проблеми от войниците, набутани в онзи лагер на юг от града. Техният Господар на сенките бе ранен. По-голямата част от населението на Стормгард ни приемаше като освободители.

Тогава, от какво се притеснявах?

40.

Деджагор (бивш Стормгард)

Тази нощ в Стормгард.

Нощта в Стормгард се оказа невероятна, макар и леко помрачена от липсата на удовлетворение, която чувствах все по-силно. Доста след зазоряване още спях. Събуди ме ловджийски рог. Първото, което видях, отворил очи, бе огромния черен гарван, който ни зяпаше с Господарката. Метнах нещо по него.

Още един зов на рога. Запрепъвах се към прозореца. След това скочих към друг.

— Господарке! Събуди се! Имаме проблем!

Проблемът извираше от хълмовете на юг под формата на друга вражеска армия. Могаба вече раздаваше заповеди на легионите. Клетус и братята му тероризираха лагера от южната стена, но катапултите им не можеха да спрат бойната подготовка на онази тълпа. Хората от града се изсипваха от къщите си и се насочваха към стените да гледат.

Гарваните кръжаха навсякъде.

Господарката хвърли един поглед, изръмжа „Давай да се обличаме“ и започна да ми помага с костюма. Аз й върнах жеста.

— Това чудо започва да се вмирисва — казах, когато вече влязох в бронята.