Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 153

До три дни армията ми щеше да е защитена от два дълбоки окопа, които като фуния да запращат атаката ми по рампата и през стената. Нищо не би могло да ни спре.

Налагаше им се бързо да направят нещо там вътре.

Надявах се, че преди да се сетят какво да ми сторят, аз ще съм им направил нещо.

Късен следобед. Небето започна да се заоблачава. Светкавици пробягваха игриво иззад хълмовете. Лош знак. Бурята щеше да пречи на моите момчета повече, отколкото на врага.

Дори и при това положение, и въпреки студения вятър и капчиците дъжд, които носеше, строителите спряха само за една кратка вечеря, преди да запалят фенерите и лагерните огньове, за да могат да продължат работа. Разположих часови, за да няма изненади и започнах да разпределям войските си по постове и часове за почивка.

Чудесен ден. От мен се очакваше само да стоя на едно място и да изглеждам елегантно, давайки заповеди, които вече бях измислил.

И да се чудя какво ли значеше миналата нощ в цялата си делничност.

Това беше нощта на нощите, но не достигна очакванията. Дори по някакъв „е, най-накрая стигнахме и до тази част“ начин се оказа разочароваща.

Не че бих я сменил с друга или щях да сторя нещо различно, ако имам втори шанс. Никога.

Един ден, когато бъда стар и пенсиониран и нямам какво по-добро да правя от това да философствам, ще посветя една година, за да разбера защо очакването е по-добро от консумацията.

Изпратих Жабешко лице да проучи настроението сред вражеските редици. Оказа се черно. След като ги бяха газили слонове, не искаха повече битки.

По стените на Стормгард нямаше много патрули. По-голямата част от мъжкото население на града беше излязло тази сутрин и така и не се върна. Но Жабока докладва, че няма особени проблеми около централната цитадела, където живееше друг Господар на сенките. Всъщност импът дори усетил увереност в резултата от всичко това.

Бурята продължи на север. И беше отвратителна. Събрах капитаните си.

— Приближава много свирепа буря. Може доста да усложни това, което се опитваме да направим, но все пак продължаваме. Тъкмо ще го очакват още по-малко. Гоблин. Едноок. Изтупайте прахта от добрата стара приспиваща магия.

Те ме изгледаха подозрително. Гоблин измърмори:

— Почва се. Поредната проклета причина да не можем да спим тази нощ.

— Ще взема накрая да я използвам срещу него тази магия — каза му тихо Едноокия. А на висок глас добави: — Разбира се, Знахар. Какво прехвърча из главата ти?

— Ние. Не из главата ми, а над стените, за да отворим портата, след като вие приспите стражите.

Дори Господарката се изненада.

— Наистина ли ще изхабиш толкова усилия по тази рампа?

— Изобщо не съм възнамерявал да я използвам. Просто исках да ги убедя, че съм предприел определена посока на действие.

Могаба се усмихна. Подозирах, че вече се е досетил.

— Няма да стане — промърмори Гоблин.

Изгледах го.

— Мъжете, които работят по канала от страната на града, са въоръжени. Обещах им да са първите, които ще нахлуят, за да си го върнат. Отворим ли портите, трябва само да си стоим спокойно и да гледаме представлението.