Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 152

И онзи Сенчест, който просто си се рееше, може би чакаше аз да се намеся. Имах чувството, че зяпам в ноздрите му.

Но не стори нищо.

Земята потрепери. Вражеските редици се разбъркаха. Видяха какво става, а беше твърде късно да направят каквото и да било.

Слоновете прогърмяха през празните пространства между отрядите ми, набирайки скорост. Когато ме подминаха, момчетата отсреща вече крещяха и търсеха къде да избягат.

Залп от дванадесет катапулта профуча над главата ми и заваля около Господаря на сенките. Бяха добре насочени. Четири дори го уцелиха. Натъкнаха се на защитна магия, но го поразтърсиха. Много невзрачен беше тоя Сенчест. Явно лимитът му бе да се опази жив.

Втори залп го уцели точно преди слоновете да застигнат мъжете му. Този път катапултите стреляха още по-точно.

Дадох сигнал, който изпрати четирихилядната пехота и кавалерията ми в яростна атака.

Останалите оформиха фронтова линия и продължиха да напредват.

Клането бе невероятно.

Притискахме ги назад и назад, и все по-назад, но бяха толкова много, че всъщност така и не прекършихме фланга им. Когато започнаха да бягат, мнозинството успяха да достигнат лагера. Никой не се завърна в Стормгард. Градът бе затворил портите си пред тях. Извлачиха своя Сенчест господар със себе си. А аз не бих си направил труда. Оказа се безполезен като виме на шопар.

Е, разбира се, и един от изстрелите на втория залп бе преминал през защитата му. Предполагам, че това донякъде го е разсеяло.

Липсата му на ефективност трябваше да е работа на Променливия.

Изоставиха може би пет хиляди мъже навън. Онази част от мен, бойният водач, бе разочарована. Надявах се на повече вреда. Не възнамерявах обаче да атакувам лагера, за да я нанеса. Привиках хората си, заповядах да изчислят загубите ни, разпределих кавалерията да посрещне всеки, който се опита да дойде от лагера или града, а после се заех с работата си.

Поставих дясното крило на няколко метра от пътя, който следвахме до Стормгард, на ръба на обсега на лъковете над градската порта. Линията стоеше под прав ъгъл на пътя. Оставих мъжете да се отпуснат.

Строителите на дигата се заеха с работата си, като използваха придобития опит. Започнаха да копаят канал от другата страна на пътя. Започваше на един изстрел разстояние от града и продължаваше към хълмовете. Беше широк и дълбок и щеше да предпазва фланга ми.

Работниците пренесоха пръстта на пътя и започнаха да строят рампа. Други им осигуряваха защита, докато работеха все по-близо до стената.

Толкова много хора могат да преместят наистина доста пръст. Защитниците видяха, че ще имаме рампа, стигаща току до стената, само за няколко дни. Това не им хареса. Но нямаше как да ни попречат.

Хората тичаха в суматоха като мравки. Бившите затворници имаха сметки за разчистване и работеха с такова настървение, сякаш жадуваха за кръв преди залез-слънце.

Около средата на следобеда започнаха да спускат единия край на рампата надолу, без да крият факта, че възнамеряват да копаят, за да влязат не само отгоре, но и отдолу. Започваха да дълбаят канал и около левия ми фланг.