Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 150

Устните на Могаба се стегнаха осъдително. Точно сега не ме харесваше много. Мислеше, че не му вярвам. Хвърли поглед към мястото, където Клетус и сбирщината му се опитваха да съберат лопати, кошници и торби, достатъчни за цялата армия. Бяха изпратили хиляда души да претърсят околните ферми за сечива, още кошници и кофи, а други шиеха торби от платнените покривала на каруците.

Казах им само да са готови за голямо пренасяне на пръст.

Други хиляда човека разпратих да търсят дървен материал. За обсадата на град си трябва доста от него.

— Търпение, приятелю. Търпение. Всичко ще се разясни, като му дойде времето. — И се изкикотих.

— На занаята се е учил от стария Капитан — измърмори Едноокия. — Не казвай нищо на никого, докато някой не се опита да ти набие копие в задника.

Тази сутрин не можеха да ме достигнат. Дори двамата с Гоблин да се сдърпат както в Талиос, аз само щях да се усмихна. Използвах филия хляб, за да свърша с напояването на мазнина по бронята си.

— Добре, да се обличаме и да вървим да ритаме задници.

Има две неща за отбелязване, когато си единственият човек сред четиридесет хиляди, който е намазал през нощта. Тридесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и девет мъже толкова ти завиждат, че те мразят и в червата. Но си в толкова добро настроение, че е заразно.

И винаги можеш да им кажеш, че техният дял е зад ей онези стени там.

Съгледвачите ми докладваха, докато се навличах в одеянията на Създателя на вдовици. Казаха, че врагът излиза и от лагера, и от града. И при това в големи количества. Поне десет хиляди от лагера и може би всички в града, които бяха успели да въоръжат.

Тази сбирщина едва ли гореше от ентусиазъм да влезе в битка. И сигурно нямаха голям опит.

Разположих легиона на Могаба отляво, този на Очиба — отдясно, а новосформираната сила на Синдаве — в центъра. Зад тях поставих всички освободени затворници, които успяхме да въоръжим, с надеждата, че няма да изглеждат твърде опърпано. Най-предните позиции стояха чудесно в бялото си облекло — организирани, професионални и готови.

Игри на сплашване.

Разпределих всеки легион на групи от по сто човека с тесни пролуки между всяка. Надявах се от отсрещната страна да не са толкова умни, че да скочат към тях веднага.

Господарката сграбчи ръката ми, докато се качваше на седлото си, и стисна.

— Тази нощ в Стормгард.

— Да. — Целунах я по бузата.

Тя прошепна:

— Не знам как ще издържа да седя на това седло. Боли ме.

— Проклятието да си жена.

Качих се на коня си.

Два големи гарвана веднага се спуснаха на раменете ми, стряскайки ме с внезапната си тежест. Всички зяпнаха. Огледах хълмовете, но не видях следи от ходещия дънер. Имахме прогрес — за втори път всички останали виждаха гарваните.

Наместих шлема си. Едноокия запали илюзорните огньове. Заех мястото си пред легиона на Могаба. Господарката пък застана срещу този на Очиба. Мъргън постави знамето срещу Синдаве и хората му, десет крачки пред всички останали.

Изкушавах се да атакувам още сега. На отсрещната страна се пържеха в същински ад, докато се опитваха да се организират. Но им дадох време. Съдейки по вида им, повечето от тях изобщо не искаха да са там. Нека хубаво огледат спретнатите ни и стегнати редици — всички в бяло и готови да ги насечем на парчета. Нека имат време да си помислят колко ще е хубаво да се върнат зад тези чудесни стени.