Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 141

— Кажи на Могаба да ги преведе през хребета. Искам ги в права линия.

И те дойдоха. Не посмях да се обърна, за да видя как се справят. Но те скоро ме задминаха. И поддържаха формацията.

Заеха позициите си по хребета между поточето до реката отляво и пътя, явяващ се връзка между легионите. Перфектно.

Врагът започна да излиза от мъглата. Бяха дезориентирани, кашляха шумно и псуваха. Изправиха се срещу бариерата от въглища и не знаеха какво да предприемат.

Вдигнах меча си.

Снарядите полетяха.

Изглеждаше сякаш крепостта е завладяна от чиста безсмислена паника. Вражеските капитани осъзнаха, че са се набутали в капан, но не знаеха какво да правят. Гонеха си опашките, викаха и не правеха нищо.

Войниците просто продължаваха да идват, без да подозират какво ги чака, преди да излязат от мъглата и да налетят на преградата от въглища.

Мъглата започна да се носи надолу по реката. Променливия не можеше да я задържа повече. Но и толкова малко се оказа достатъчно.

Все пак се намериха някакви компетентни сержанти и от другата страна. Започнаха да носят вода и да прокопават пътища през въглищата с лопати. Накараха хората си да заемат някаква разпокъсана позиция и да се прикриват от копия и стрели с щитовете си. Сигнализирах отново. Катапултите изстреляха товара си.

Отправяйки предизвикателство към вражеските стрели, Могаба и Очиба яздеха напред-назад пред хората си и ги насърчаваха да стоят на място и да запазят целостта на линията.

Сега ролята ми беше лоша. Не можех да направя нищо друго, освен да стоя там и да търпя вятъра в качеството си на символ.

Успяха да прокарат пътеки сред въглищата и нахлуха през тях. Мнозина умряха. Снарядите и катапултите се оттеглиха, но стрелите и копията продължиха да валят върху прииждащите откъм брода, вземайки ужасна цена за прекосяването му.

Все повече напрежение върху предната линия. Но легионите не се огънаха и дадоха най-доброто от себе си. Пък и техните дробове не бяха прогорени от серните изпарения.

Почти половината от вражеските сили бе успяла да прекоси реката. Една трета от тях падна. А капитаните в крепостта оставаха нерешителни.

Войските на Господарите на сенките продължаваха да прииждат. Яростното отчаяние им даваше сили. Осемдесет на сто преминаха. Деветдесет. Талианците взеха да отстъпват по крачка тук и там. Аз останах като замразен — железен символ.

— Жабок — измърморих в шлема си. — Трябваш ми сега.

Импът се материализира върху шията на коня ми.

— Какво ти трябва, шефе?

Дадох му заповедите, които исках да предаде на Мъргън, Мускуса и Хагоп, на Синдаве и почти всички други, за които успях да се сетя. Някои включваха следващите стъпки от плана, а други представляваха нововъведения.

Сутринта беше изненадващо лишена от гарвани. Сега това се промени. Две чудовища, големи почти колкото петли, кацнаха на раменете ми. Не бяха плод на ничие въображение. Чувствах тежестта им. И другите ги виждаха. Господарката се обърна да ги погледне.

Цяло ято премина над бойното поле, обиколи крепостта и накаца по дърветата около брега.