Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 140

— Тежки загуби ли е понесъл?

— Между осемстотин и хиляда.

— Значи е мъртъв, ако ние се провалим.

Тя отново се усмихна.

— А това би било ужасно, нали? От политическа гледна точка.

Повдигнах вежда. Все още ми беше трудно да мисля по този начин.

— Изпратих човек до Тери, за да каже на хората на Гунни да завземат брода — каза тя. — И още един към Ведна-Бота.

— Милостива си като паяк.

— Да. Вече е време. По-добре се преоблечи.

— Да се преобличам?

— Представлението. Да не си забравил?

Насочихме се към лагера.

— Доведе ли някой от мъжете със себе си? — попитах я.

— Малко. По-късно ще дойдат още.

— Добре. Не се налага да използвам Синдаве.

36.

Годжа

Чувствах се като пълен глупак в костюма, който Господарката ми навлече. Истинско облекло на Покорен — зловеща черна броня с тънки кървавочервени нишки, прокрадващи се по нея. Правеше ме да изглеждам поне три метра висок, яхнал черния си жребец. Шлемът ми беше най-зле. Имаше големи черни крила отстрани и черни пера на върха, а зад визьора сякаш гореше огън.

Едноокия сметна, че от разстояние ще изглежда адски сплашващо. Гоблин пък реши, че враговете ми ще падат, умирайки от смях.

Господарката навлече също толкова отвратителен, нелеп шлем с огньове.

Седях на коня си и се чувствах глупаво. Хората ми бяха готови. Едноокия прати Жабока да следи врага. Помагачите на Господарката донесоха щитове, пики и мечове. Върху щитовете имаше мрачни символи, съответстващи на тези върху пиките. Тя каза:

— Измислих два изверга. Ако имаме късмет, ще им създадем имидж като на Покорени. Имената им са Създателя на вдовици и Отнемащия живот. Ти кой от двамата искаш да бъдеш?

Свалих визьора си.

— Създателя на вдовици.

Тя ме гледаше лошо около десет секунди, след което накара някой да ми додаде полагащия се щит. Помъкнах със себе си и обичайната си железария.

Жабока се появи от нищото.

— Приготви се, шефе. Готвят се да навлязат във водата.

— Добре. Кажи на останалите.

Погледнах надясно. После наляво. Всичко и всички бяха готови. Направих каквото можах. Сега се оставяхме в ръцете на боговете или челюстите на съдбата.

Жабешко лице се намираше сред мъглите долу, когато врагът навлезе във водата. След това импът изскочи отново. Аз дадох сигнала. Сто барабана забиха едновременно. Двамата с Господарката прекосихме хребета. Мисля, че направихме добро представяне. Откъм крепостта хората се развикаха и започнаха да ни сочат.

Аз извадих поверения ми от нея меч и им посочих да се върнат обратно. Те не ме послушаха. На тяхно място и аз не бих. Но си залагам главата, че се чувстваха много несигурно. Аз се спуснах надолу по склона и докоснах горящото си острие в ивицата въглища.

По хълма избухнаха пламъци. Изгаснаха след двадесетина секунди, но въглищата продължаваха да светят. Аз се отдръпнах бързо. Димът беше много гъст.

Жабокът отново се показа.

— Изсипват се през реката, шефе.

Все още не можех да ги видя през мъглите.

— Предай да спрат барабаните.

Моментална тишина. След това трополенето на войници в мъглата. И кашлянето, и проклятията им насред серните изпарения. Жабешко лице се върна. Аз го извиках.