Читать «Сенчести игри» онлайн - страница 142

Вражеската пехота бе преминала изцяло. Каруците след тях се приготвяха за тръгване.

Хиляди от мъжете на Сенчестите лежаха мъртви. Съмнявах се вече да разполагат с предимството на числеността. Но опитът започваше да си казва думата. Моите Талианци отстъпваха позиции малко по малко. Усещах първите пристъпи на паника сред формациите им. Жабока отново изникна от нищото.

— Току-що пристигнаха две каруци със снаряди за катапултите, шефе.

— Закарайте ги до позициите. След това кажи на Мускуса и Хагоп, че времето е дошло.

До този момент около седемстотин конника бяха пристигнали от Нума. Изморени до смърт, но на място и готови.

Направиха каквото се очакваше от тях. Наизскочиха от укритието си зад потока. Врязаха се в хаоса зад вражеските редици като прословутия нож през маслото. Размекнато масло. След това отново се изкачиха по хълма, пробивайки си път през вражеските редици. Като коса, преминаваща през пшеница.

Мъргън дойде иззад хълма, развявайки смело знамето на отряда. Армията на Синдаве стоеше зад него. Знаменосецът спря между мен и Господарката, няколко стъпки по-назад.

Артилерията започна да се нагажда спрямо разстоянието до крепостта.

Гоблин, Едноокия, а може би дори и Видоменителя бяха използвали дребна магия, за да разхлабят връзките между камъните на стените.

— Ще проработи — промърморих си аз. — Мисля, че ще успеем.

Нападението на кавалерията постигна резултат. Още преди да се обърнат за втора атака, мъжете на Сенчестите започнаха да бягат към крепостта. При второто нападение конниците се врязваха в широката маса бягащи хора.

Могаба, обичам те.

Тренираните от него войски не развалиха формацията, за да се хвърлят в преследване. Той и Очиба припряно групираха линиите на хората си наново и се грижеха ранените да бъдат измъкнати назад.

Изстрелите на катапултите откъртваха парчета от стената на крепостта. Капитаните по кулите й изпаднаха в паника. Някои от по-страхливите дори избягаха от терасите.

Аз вдигнах меч и посочих напред. Барабаните забиха отново. Подкарах коня си напред. Господарката ме последва, а също и Мъргън със знамето. Едноокия и Гоблин създадоха още по-мрачни картини около нас. Двата ми гарвана крещяха. Чуваха се дори сред шума от битката.

Каруците на вражеската армия стояха в подножието на брода. Сега водачите им се разбягаха и ги оставиха да блокират отстъплението на другарите им.

Напъхахме ги в бутилка, тапата беше вкарана и повечето от тях стояха с гръб към нас.

Започна неприятната част.

Продължих бавно да напредвам. Хората се държаха на разстояние от мен, Господарката и знамето. Стрелците на крепостта се опитваха да ме свалят, но някой беше вложил доста добри защити в бронята ми. Нищо не стигна до мен, макар че за известно време се чувствах като във варел, който някой упорито блъска с чук.

Вражеските войници започнаха да се гмуркат в реката в жалък опит да се спасят с плуване.

Катапултите се целеха точно и поразяваха една малка част от наблюдателната кула. Тя изскърца и изстена. След това започна да се срутва. Падна голямо парче и скоро цялата конструкция се свлече, помитайки части от стената на крепостта след себе си.