Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 36

Арн гледаше право в голите мръсни крака в снега, които отначало ритаха, но след това спряха. Тогава с наведена глава и силно стиснати очи той тихо замоли Бог да го пощади и никога повече да не вижда подобни неща.

Но Бог не му отговори, тъй като бе писано никой друг мъж в земята на свеите или на готите да не се сблъска с толкова много подобни гледки както малкият Арн.

След това на момчетата не им бе позволено да общуват с децата на крепостните. Държаха ги сами в нефа, където самата Сигрид бе започнала да им преподава латински, докато чакаха брат Ерленд, който все още се бавеше заради обилния снеговалеж.

* * *

На празника на свети Павел, когато зимата се бе преполовила, мечките се връщаха в бърлогите и до края щеше да падне също толкова сняг, колкото досега, Магнус беше наредил да разчистят пътя долу до църквата Форшхем, така че той и най-приближените му хора да могат да посетят литургията за пръв път от доста време насам.

Времето беше приятно, имаше слънце и лек ветрец, а и не беше по-студено, отколкото когато капките по покривите замръзваха. Пътуването с шейната из набраздения път беше приятно. Магнус можеше да чуе как момчетата, които бяха добре завити в дядовите огромни вълчи кожи, викаха и се смееха отзад в шейната, когато тя се накривеше на една страна и той пришпорваше двата си величествени червеникавокафяви коня да тичат по-бързо. Толкова много обичаше да чува виковете на двете момченца. Позволи си това удоволствие и защото усещаше идването на лоши новини, макар и да не можеше да каже защо. Обаче остави половината си свита в Арнес, заради което хората му мърмореха, понеже след дългите зимни месеци, прекарани в самота в Арнес, от суета искаха да се появят сред събраното множество в църквата. Това беше повече по вкуса им, отколкото да идат в църквата като християни, за да чуят Божието слово.

Дошлите стояха на групички, говореха тихо и не се бяха смесили, както си беше обичаят, а всеки стоеше близо до собствения си род и много от мъжете носеха ризници под палтата си — облекло, което бе присъщо на смутните времена. Църквата щеше да се напълни, тъй като бяха пристигнали всички съседи от южните, западните земи и от Хюсабю. Но от изток не бе дошъл никой, освен освободените му крепостни, които стояха сами на известно разстояние и се притесняваха, като че ли все още не бяха свикнали да се държат като свободни люде. При нормални обстоятелства Магнус би ги потърсил, за да поговори с тях за времето и ветровете на висок глас, за да им покаже какво означава свободата. Ала сега не му бе до подобни грижи. Щом Сигрид и момчетата излязоха от шейната, той остави впряга на хората си и заедно със семейството си веднага закрачи към най-добронамерените си съседи, рода Полон от Хюсабю, за да разбере какво се е случило. Крал Сверкер бил убит по пътя за коледната литургия в църквата Толанд и вече бил погребан до съпругата си Увилд в Алвастра. Знаели кой е извършил престъплението. Собственият коняр на краля от Хюсабю, който избягал, навярно в Дания.