Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 283

Леката конница на Форшвик още не се беше включила, защото я пазеха за момента, в който да пресрещнат датчаните отзад. Но пред нея имаше все още прекалено голяма и мощна сила, вражеската армия не беше влязла достатъчно в клопката. Арн изпрати съгледвачи, за да я придвижи към центъра на битката със заповед да атакува в подходящия момент.

Всичко изглеждаше загубено, защото при дълъг и безреден сблъсък победител щеше да е този, който разполага с повече хора. Арн се сбогува с краля, като остави при него Биргер Магнусон със знамената на Фолкунгите и рода на Ерик.

Накрая Арн и конниците му видяха Сверкер Карлсон с неговите знамена на достатъчно голямо разстояние от битката. Нямаше и минута повече за губене, защото всяко колебание щеше да помогне на врага да се подготви по-добре.

Излязоха от гората в безпорядък, но много бързо се подредиха и препуснаха в тръс към сърцето на вражеските дружини, а когато им оставаха само няколко прескока, за да ги достигнат, се хвърлиха в галоп с насочени копия. Суне Фолкесон яздеше до Арн. И двамата бяха забелязали емблемата на Сверкер Карлсон, черен грифон със златна корона. Насочиха се натам.

Хората от Форшвик отначало пробиха бързо първите вражески редици, но после устремът им беше спрян. Бяха изгубили или счупили копията си. Трябваше да извадят меч или боен чук, за да си проправят път към Сверкер. Все по-трудно им беше да напредват и много от тях се простиха с живота си.

Беше прекалено късно да се връщат. Арн напредваше с двойни удари, но си даде сметка, че мечът му беше вече прекалено тежък за него. Хвърли щита си, взе меча в лявата ръка, а с дясната изтегли дългата си бойна брадва. Трябваше да повали шестима, преди да стигне до Сверкер Карлсон в момента, в който той отбиваше удар на Суне Фолкесон, обърнат с гръб към Арн, който го уби с един удар на брадвата си.

Когато Сверкер падна от коня покосен, онези от датчаните и Сверкерите, които все още бяха по седлата, застинаха мигновено. Битката спря изведнъж и всеки се огледа. Половината от хората от Форшвик бяха мъртви, но въпреки това бяха по-многобройни от датчаните, които бавно се групираха около архиепископ Валерий.

Едва тогава Арн забеляза, че кърви, а в левия му хълбок има забит връх на копие. Въпреки това не почувства никаква болка като го изтръгваше. Хвърли го на земята и наведе глава, за да си поеме въздух. После бавно слезе от коня и се приближи към тялото на Сверкер. Отряза главата му и я набучи на копие с кралския герб, преди с мъка да се качи на коня. Суне намери щита му и му го подаде. Датчаните около архиепископа бяха спрели да се бият и Арн нямаше намерение да продължава сражението.