Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 285

Ян Гийу

Той я качи на седлото зад себе си и те бавно се отдалечиха, защото пътят до Елгарос беше дълъг.

Хелена му роди четири дъщери, а баладата, която разказва за това отвличане, се предава през вековете.

Раната, която беше получил Арн, го обричаше на бавна смърт. Ако приятелите му Ибрахим и Юсуф още бяха във Форшвик, той може би щеше да оцелее.

Той угасна бавно, докато до него бдяха много дни и нощи Сесилия и Алде.

Това, което го измъчваше, не беше болката, защото той беше изпитал много по-тежки страдания. Мъчно му беше за дните на мир и спокойствие, през които можеше да седи под ябълките, сред червените и бели рози, да държи ръката на Сесилия и да гледа как Алде намира пътя към щастието.

Никой син на лагман в Упланд нямаше да е за нея, ако тя не го поискаше. По този въпрос баща й и майка й бяха съгласни и без да го обсъждат, защото и двамата произлизаха от средите на обикновените хора и вярваха силно в любовта.

Биргер Магнусон, който дойде да се сбогува с дядо си, от когото беше научил тайните на войната и властта, беше сломен от мъка, изгубил за толкова кратко време и баща си, и дядо си. Но преди всичко двамата си поговориха за бъдещето. Арн накара Биргер да обещае, че ще построи нова крепост там, където Мелар излиза на Балтийско море, за да може страните да не бъдат ръководени от толкова изолирано място като Нес. За тази цел щеше да му трябва преди всичко подкрепата на свеите, а ако нямаше друг начин да я получи, щеше да се наложи да приеме новото кралство да носи името Свеа риге (Svea rige).

Тъй като Арн все още говореше със силен датски акцент, Биргер Магнусон помисли, че той казва „Сверите“.

Биргер се закле да се постарае да изпълни изцяло волята на дядо си и получи от ръката му неговия меч. Арн му довери неговата тайна и му обясни значението на тайнствените знаци по него.

Хиляда мъже отнесоха своя многоуважаван главнокомандващ във Варнхем. В църквата, по време на заупокойната меса единствен младият Биргер Магнусон имаше правото да носи меч. Мечът на Арн. Благословеният меч на Тамплиерите.

В тази църква Биргер се закле пред Бог да следва примера на своя дядо, да изгради новата крепост на Балтика и да даде на тези три страни, обединени в едно кралство, името Свериге.

Той влезе в историята с името ярл Биргер.

1

Mont Gisar — на шведски означава прасета, оттам и подвеждането с „Планината на прасетата“. — Б.‍пр.‍

2

Първият крал християнин (980–1022), който, според легендата е бил покръстен в извора на Хюсабю от английския епископ Зигфрид през 1008 г. — Б.пр.

3

Lagman — Законотворец, лице, натоварено да бъде изразител на правото и да интерпретира закона. — Б.‍пр.‍

4

Според древните северни предания, берсерките са били свирепи воини, които при определени обстоятелства изпадали в транс и вършели чудеса от храброст, бидейки същевременно неуязвими.

5

Бъдещият Стокхолм. — Б.‍пр.‍

6

Тази понастоящем шведска провинция до XV в. е принадлежала на Дания. — Б.‍пр.‍