Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 284

С останалите живи конници той се насочи към бойното поле, носейки набучени на копието си главата на Сверкер и герба му. Спря на известно разстояние от мястото, където все още се биеха, и изчака да достигнат до него първите победни или ужасени викове. Изведнъж сражението спря.

Възползвайки се от спокойствието и тишината, Харалд Ойстенсон и стрелците му се приближиха внимателно, както и арбалетчиците на Фолкунгите, които още не се бяха включили в битката. Леката конница на Форшвик, която изглеждаше сякаш е претърпяла само малки загуби, бързо се прегрупира в боен ред.

Ако битката продължеше, щеше да е не по-малко кървава от предишната.

Обграден от конници, кралят се присъедини към Арн и обяви, че ще пощади всички, които се предадат.

Необходими бяха само няколко минути, за да се разберат. Дадоха пропуск на някои роднини на Сверкер, скупчени около знамената си, за да закарат тялото му до семейната гробница в манастира Алвастра. На датчаните също разрешиха да погребат своите преди да се приберат. Трябваше да се действа бързо, защото вече беше краят на юли.

Победата беше голяма, но скъпо платена. Половината от тези, които не можаха да се въздържат и се хвърлиха в битка прекалено рано, бяха покосени от стрелите на своите. Много Фолкунги загинаха в Гестилрен. Сред тях бяха ярл Фолке и Магнус Монешьолд. Само половината от свеите, дошли да се бият, се върнаха у дома.

При все това короната на Ерик беше окончателно укрепена, а той реши, че гербът на новото кралство ще носи завинаги трите корони на Ерик и лъвът на Фолкунгите.

Манастирът Врета беше построен на възвишение в равнината на Източна Готаланд и оттам се откриваше ясна гледка. Всички, които се намираха там, игуменката Сесилия, сестра на крал Сверкер, монахините, послушниците, сестрите фамилиарес и двадесетте гвардейци, които ги охраняваха, знаеха, че изходът от битката ще се реши скоро. Не една от пансионерките намери повод да се качи в камбанарията или на някоя стена, за да се вгледа в хоризонта и обширните полета с почти узряло жито, което вятърът люлееше докъдето стигне погледът. Накрая Хелена Сверкерсдотер първа забеляза нещо.

В далечината приближаваше група конници, чиито сини мантии плющяха като платна. Дори и да идваха със сигурност от много далеч, защото Врета не беше в сърцето на региона на Фолкунгите, шестнадесетте мъже яздеха бързо.

Подчинявайки се на дълга си, гвардейците веднага излязоха, за да се изправят срещу Фолкунгите. Нито един от тях не оцеля.

После Фолкунгите продължиха към манастира. От стените ги следяха неспокойни погледи.

Отвори се малка портичка и младата Хелена се спусна към този, който водеше ескадрона. Рицарят Суне идваше направо от Гестилрен, но макар и да носеше все още следите от множество наранявания, не чувстваше никаква болка.

Когато Хелена стигна до него запъхтяна и разтреперана, Суне й подаде голяма синя мантия и я помоли да я сложи.