Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 66

— Ти си забъркал тази каша — казах на пей’анеца — и сега ти ще ми помогнеш да я оправим.

— Не те разбирам — отвърна той.

— Подготвил си ми клопка, а ето че и двамата паднахме в нея. Така че, ако искаш да се измъкнеш, ще трябва да се поизпотиш.

Той се засмя.

— Съжалявам, но моят път води в противоположна посока. Няма да направя и крачка назад доброволно, а като пленник едва ли ще ти бъда от полза. По-скоро ще съм прът в колелата.

— Имам три избора. Мога да те убия още сега, да те оставя да си вървиш или да ти позволя да дойдеш с мен. Първият засега отпада, тъй като мъртъв не ми носиш никаква файда. Ако решиш да си вървиш, аз ще продължа — сам. Постигна ли онова, което съм намислил, ще се върна на Мегапей. Там ще разкажа на всички как се е провалило твоето повече от столетие подготвяно отмъщение срещу един землянин. Ще разкажа как си зарязал своя план и си избягал само защото друг човек от същата раса те е накарал да напълниш гащите. Решиш ли след това да си търсиш жена, ще трябва да обикаляш доста надалеч — а дори там мълвата рано или късно ще те застигне. Никой вече няма да те нарича дра, въпреки богатството ти. Мегапей ще откаже да прибере тленните ти останки, когато умреш. Никога повече няма да чуеш звъна на приливната камбана със съзнанието, че я удрят в твоя чест.

— Дано слепите чудовища, дето пълзят по дъното на голямото море и озаряват всичко със сиянието на грамадните си търбуси, някой ден да се наслаждават на вкуса на твоя костен мозък — отвърна злобно той.

Пуснах облаче дим, престорих се, че не съм го чул, и додадох:

— … та ако продължа по пътя си и бъда убит в предстоящата схватка, нима смяташ, че той ще ти позволи да избягаш безнаказано? Не надзърна ли поне веднъж в мислите на Майк Шандон, докато се биеше с него? Не ми ли каза одеве, че си успял да го раниш? Не знаеш ли, че той не е човек, който би забравил подобно нещо? Той не е изтънчен като вас, пей’анците, и съвсем не възнамерява да ти го върне някой ден с необходимия финес. Просто ще те преследва, докато те стигне, а после ще ти изпие кръвчицата. Така че дали аз ще спечеля или ще загубя, за теб няма особено значение — и в двата случая те чака позор или смърт.

— Добре де, какво ще стане, ако се съглася да дойда с теб и да ти помогна?

— Ще забравя за отмъщението, което ми готвеше. Ще ти докажа, че не е имало никаква пай’бадра, никаква първопричина за оскърбление, така че ти ще можеш да се оттеглиш с чест. Няма да търся отплата и всеки ще си върви по пътя, свободен от задължения към другия.

— Не — поклати глава той. — Фактът, че ти беше Назован, за мен е неоспорима пай’бадра. Не приемам предложението ти.

— Ами хубаво тогава — свих рамене аз. — Само че след като чувствата и намеренията ти вече са ми добре известни, мисля, че и за двама ни ще бъде безсмислено да подготвяме отмъщения по класическия начин. Изгубено е най-ценното — онзи последен, сладък миг, в който жертвата най-сетне осъзнава, че изпълнява главната роля в нечий чужд план за възмездие и се досеща кой е неговият създател и каква е пай’бадрата. Но ако се съгласиш да ми помагаш, аз ще ти простя и ще се погрижа да ти осигуря така желаното от теб удовлетворение. Ще ти дам възможност да ме унищожиш — схватката, разбира се, ще се проведе на равни начала, така че и аз ще разполагам със същата възможност. Какво ще кажеш за това?