Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 68

— Аналозите, които ще възстановиш, няма да имат спомени за това.

— Не там е въпросът. Те съществуват сега. Съвсем истински са — като теб и мен. Няма никакво значение, че могат да бъдат наново дублирани. Те са на Острова на мъртвите, нали?

— Да.

— Следователно, реша ли да унищожа Шандон, ще си отидат и те, прав ли съм?

— Напълно. Само че…

— В такъв случай отхвърлям предложението.

— Това е твое право.

— Да имаш други предложения?

— Не.

— Добре. След като изчерпа всички възможности да избегнеш темата, кажи ми какво се случи между теб и Шандон.

— Той е Назован с Име.

— Какво?

— Сянката на Белион стои зад него.

— Това е невъзможно. Тези неща не стават току-така. Първо, той не е конструктор…

— Търпение, Франк, изслушай обясненията ми. Изглежда, има някои неща, които дра Мерлинг не ти е казвал никога. Напълно обяснимо, като се има предвид, че си падаше малко ревизионист… Сигурно знаеш — продължи той, — че не е задължително да си Назован, за да проектираш и конструираш светове.

— Разбира се, че е задължително. Това е преди всичко абсолютно необходим психологически способ за освобождаване на подсъзнателния потенциал, който има ключово значение в някои определени етапи на работата. Човек трябва да умее да се чувства като божество, за да действа божествено.

— Тогава защо аз също мога да върша вашата работа?

— Не бях чувал нищо за теб преди да станеш мой враг. Не съм виждал и нещо сътворено от теб, освен това, което ни заобикаля сега и се подхранва от моята работа. Но то по-скоро е доказателство, че не можеш да твориш. Хич не те бива в занаята.

— Може и да си прав — отвърна той. — Както и да е, по-важното е, че умея да контролирам необходимите процеси.

— На това може да се научи всеки. Одеве говореше за креативното композиране, за което явно има още много да учиш.

— Говорех за пантеона на Штрантри. Предполагам знаеш, че той съществува още отпреди да се появят конструкторите.

— Зная, разбира се. Е, и?

— Ревизионистите, като дра Мерлинг и неговите предшественици, използват старата религия в ежедневната си работа. Те не я възприемат такава, каквато е, а гледат на нея като на психологически способ — както и ти я нарече одеве. Твоето посвещаване за Гръмовержец беше само начин да се постави под контрол подсъзнанието ти. Всеки фундаменталист би оценил тази идея като богохулство.

— Ти фундаменталист ли си?

— Да.

— Тогава защо си чиракувал доброволно на едно учение, което смяташ за еретично?

— За да бъда Назован с Име.

— Опасявам се, че ме изгуби като слушател.

— Исках името, а не учението. Причините, които ме подтикваха, бяха религиозни, а не икономически.

— Но нали това е само един психологически способ…

— Тъкмо там е въпросът! Че не е само способ. Става дума за древна церемония и затова, че резултатът — личното общуване със съответното божество — е съвсем реален. Той е нещо като посвещаване в сан за висшите штрантрийски свещеници.