Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 33

Той кръстоса крака и отмести поглед.

— Няма да отречете, че някои от фактите по този случай водят до вас, нали?

— Да. Но не съм го направил.

— Ще признаете ли също така, че веднъж вече сте били подследствен по обвинение в опит за подкупване на държавен служител и кражба на записа на вашата първа жена, Кати?

— Този факт е обществено достояние, така че не виждам смисъл да го отричам. Но обвиненията срещу мен бяха анулирани.

— Така е — защото не се боите от лошата репутация, в състояние сте да си осигурите добри адвокати, а и опитът ви се провалил. По-късно обаче споменатият запис е изчезнал и трябваше да минат години, преди да установим, че не е бил унищожен според програмата. Не успяхме по никакъв начин да свържем изчезването му с вас, а и не бяхте под наша юрисдикция в мястото, където се бяхте настанили, така че нямаше как да сложим ръка върху вас.

Последното ме накара да се засмея. Аз също разполагах със своя шпионска мрежа.

— И какво, според вас, съм сторил със записа, след като съм се сдобил с него?

— Вие сте заможен човек, мистър Сандоу — един от малцината, които могат да си позволят да дублират машината, необходима за менталното възстановяване. Като се има предвид и подготовката ви…

— Признавам, че навремето имах подобна идея. За съжаление не съумях да се сдобия със записа и повече не повторих опита си.

— Как тогава ще обясните тези случаи? Следващите кражби, извършени в продължение на няколкостотин години, също са на ментални записи на ваши приятели — и врагове.

— Не съм длъжен да ви давам обяснения — отрязах го аз. — Едно обаче ще ви заявя съвсем искрено: това не е моя работа. Вашите записи не са у мен, а и никога не са били. Нямам представа по какъв начин са изчезнали. От вас научих, че ги няма.

Боже мили! Наистина бяха именно те, шестимата!

— Ако приемем за момента, че говорите истината — отвърна той, — имате ли в такъв случай представа кой може да проявява подобен изключителен интерес към споменатите личности?

— Нямам никаква представа — отвърнах, втренчил поглед в Острова на мъртвите, разкрил се в този момент пред мисления ми взор. В най-скоро време трябваше да открия отговора на този въпрос.

— Ще ми се да подчертая пред вас — продължи Бригс, — че този случай няма да бъде приключен, докато не узнаем със сигурност мястото, където се съхраняват записите.

— Сигурен съм — кимнах. — Имате ли нещо против да ми кажете колко неприключени случаи водят понастоящем вашите деловодители?

— Точната цифра няма особено значение. Важен е принципът. Ние никога не се отказваме.

— Попитах, защото съм чул, че не са никак малко — отвърнах язвително. — И че много от тях ви създават сериозни проблеми.

— Да разбирам ли, че отказвате да ни сътрудничите?

— Не отказвам. Просто нямам възможност.

— И няма да се върнете на Земята с мен?

— За да чуя от вашия шеф същото, което ми разправяхте досега? Не, благодаря. Кажете му, че съжалявам. Предайте му също, че бих желал да помогна, но не виждам с какво.

— Ваша воля. Май е време да си вървя. Благодаря за вечерята.

Той се надигна.