Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 31

— Кажете ми тогава какво искате от мен и аз ще ви отговоря — рекох аз.

Той бръкна във вътрешния си джоб и извади запечатан плик, покрит с безброй щампи, шнурчета и марки, които дори не си дадох труда да разглеждам.

— Инструктиран бях да ви го предам в случай, че откажете да ме придружите до Земята.

— А ако се бях съгласил още в началото, какво щяхте да направите с него?

— Да го върна на моя шеф.

— За да ми го предаде лично той, така ли?

— Вероятно.

Скъсах плика, извадих отвътре самотния лист и го разгледах внимателно с присвити очи. Върху него имаше списък от шест имена. Постарах се да запазя поне привидно самообладание.

Имената принадлежаха все на хора, които бях обичал или мразил, преди, разбира се, да попаднат в рамката на некролога.

Освен това бях виждал лицата на всичките съвсем скоро — върху снимките, които някой непрестанно ми пращаше.

Пуснах замислено облак дим, сгънах листа, пъхнах го обратно в плика и го метнах върху масичката между нас.

— Какво означава това? — попитах след известно време.

— Имаме съмнения, че всички хора от списъка са потенциално живи — отвърна той. — Ще ви помоля да го унищожите в най-скоро време.

— Това добре — кимнах. — Но защо потенциално?

— Защото техните ментални записи са били откраднати.

— Как?

— Не знаем.

— Защо?

— И това не знаем.

— И дойдохте при мен?

— Защото сте единствената връзка, на която попаднахме. Само вие ги познавате всичките… достатъчно добре.

Първата ми реакция бе на недоверие, но аз я прикрих и не отвърнах нищо. Менталните записи са единственото нещо в цялата вселена, което винаги съм смятал за неприкосновено и недостижимо. Трийсет дни трае тяхното съществуване — след което те изчезват завинаги. Веднъж направих опит да се сдобия с подобен запис, но се провалих. Пазачите им са неподкупни, трезорите, в които се съхраняват — недостъпни.