Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 34

— Ако искате, останете да преспите — предложих любезно. — Ще ви осигуря чудесно меко легло, преди утре да ви изритам.

Той поклати глава.

— Съжалявам, но не мога. Работя на час и от мен се очаква незабавен доклад за работата.

— Как ли ви изчисляват работните часове, докато сте в хиперпространството?

— Много е сложно — отвърна той.

* * *

Не ми оставаше друго, освен да чакам пощальона. Това е масивна факс машина, която събира всички изпратени до Хоумфри съобщения, превръща ги в писма и ги прехвърля на автосекретаря, който пък ги сортира и пуска в съответните приемни устройства. Докато чаках, се заех с подготовката за посещението си в Илирия. Освен това проследих всяка стъпка на Бригс до момента на отпътуването му. Видях го с очите си как се качва на раздрънкания си кораб и не откъснах поглед от монитора, докато не пресече границата на планетарната система. Някой ден можеше пак да се срещнем с него — или с неговия шеф — стига да откриех истината за случилото се и да успеех да се завърна. Очевидно беше, че който и да е тайнственият непознат, дето така упорито ме кани на Илирия, това, което ми готви там, не е тържествено посрещане. По тази причина подготовката ми се състоеше предимно от избор на оръжия. Докато ровичках арсенала от смъртоносни механизми, неусетно отново се замислих за менталното възстановяване.

Бригс естествено беше съвършено прав. Само изключително богат човек би могъл да се снабди със система, дублираща тази в даласката крепост. Нужни бяха също така и учени, за да се справят с техниката на изпълнение, която беше строго засекретена. Опитах се да намеря подходящи кандидати сред моите съперници. Дъглас? Не. Мрази ме, вярно, но едва ли е способен на толкова изкусна операция, за да ми види сметката. Крелсон? Би го направил, ако имаше възможност, но аз го държах под непрестанно наблюдение и бях сигурен, че не е подхващал операция с подобни мащаби. Лейди Куайл от Ригел? Нея пък я гонеше старческото слабоумие. Отдавна дъщерите й се разпореждаха с нейната империя и със сигурност не биха похабили толкова усилия заради някакво си отмъщение. Кой тогава?

Прегледах всички архиви и записи, но никъде не открих данни за скорошни прехвърляния на огромни парични средства. Изпратих куриерограма до Централната регистрационна служба на местния звезден регион. Отговорът им обаче беше изпреварен от този на Мерлинг на съобщението ми от Дрискол.

„Тръгвай веднага за Мегапей“ — се казваше вътре и това бе всичко. До една липсваха всички официални и живописни характерни черти на пей’анския стил. Само това кратко и простичко изречение. Явно въпросът не търпеше отлагане. Или Мерлинг бе по-зле, отколкото предполагах, или разследванията ми в тази насока бяха засегнали нечия златна жила.

Наредих всички съобщения до мен да бъдат прехвърляни незабавно на Мегапей, Мегапей, Мегапей и потеглих.

IV

Мегапей. Ако решите някога да изберете мястото, където да умрете, гледайте да е уютно. Така са постъпили пей’анците и трябва да призная, че изборът им е бил добър. Казват, че когато пристигнали тук, заварили невероятна пустош. Набързо и доста ловко сменили пейзажа, както хората си сменят мебелите, настанили се удобно и се заели с онази работа с умирането.