Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 30

Надявах се, че поне ще хареса вечерята.

III

Двамата с Луис Бригс се разглеждахме над останките от вечерята на просторната маса, край която се бяхме разположили. Според документите за самоличност, които ми показа, той работеше като специален агент в Централния разузнавателен отдел. Приличаше на старателно избръсната маймуна. Беше съсухрен, дребен, с втренчени немигащи очи и изглежда, с трепет очакваше в най-скоро време да му връчат заповедта за пенсиониране. Докато се представяше, взе да заеква развълнувано, но вечерята, изглежда, го поотпусна и заекването изчезна.

— Яденето беше великолепно, мистър Сандоу — похвали ме той. — Ако ми позволите, ще отворя въпрос за онова, което ме е довело тук.

— Щом е така, да се качим горе и да излезем на чист въздух, докато разговаряме.

Надигнахме се, взехме чашите и го поведох към асансьора.

Пет секунди по-късно кабината ни изплю в градината на покрива. Махнах с ръка към шезлонгите под приведения кестен.

— Какво ще кажете да седнем там? — попитах го. Той кимна и се настани. От здрача повя хладен ветрец, ние поехме от него и го издишахме обратно.

— Много впечатляващо — одобри той градината, която тънеше във вечерни сенки. — Говоря за начина, по който задоволявате всички свои прищевки.

— Конкретната прищявка, в която се намираме в момента, е изградена така, че да попречи на каквито и да било опити за подслушване — включително от въздуха.

— О, тази мисъл не ми беше хрумнала.

Предложих му пура, която той отказа. Аз обаче запалих, след това го попитах:

— Та какво всъщност искате от мен?

— Ще се съгласите ли да ме придружите обратно до Земята и да разговаряте с моя шеф?

— Не — отвърнах. — Отговарял съм на този въпрос поне дузина пъти в писмена форма. Земята ми действа на нервите. Ето защо предпочитам да живея тук. Земята е пренаселена, бюрократична, гъмжи от болести и страда от прекалено много масови психози, за да се занимавам да ги квалифицирам. Каквото и да е намислил да ми каже вашият шеф, мога да го чуя от вас, а отговорът ми ще му занесете сам.

— Обикновено подобни въпроси се обсъждат на по-високо ниво.

— Съжалявам, че е така. Ако е нужно, готов съм да поема разходите за една куриерограма.

— Отговорът ще бръкне твърде дълбоко в бюджета на Отдела — рече той. — Нали разбирате, все не достигат пари.

— За Бога, ще платя и отговора, щом трябва! Готов съм на всичко, стига да ме отървете от тези купища хартии, с които тъпчете пощенската ми кутия!

— Не, моля ви! — вдигна ръце той и в гласа му долових паническа нотка. — Само ще ни създадете допълнителни неприятности. Смилете се над горките чиновници, които и без това се трудят денонощно, за да изчислят разните там плащания.

Това ме накара да се разплача — мислено — за нещастната майка Земя и за нейните необясними феномени. Ражда се правителство, процъфтява, храни се от плодовете на национализма и стриктно бди над неприкосновеността на границите, сетне настава време за консолидация, за разделение на работната сила, преразпределяне на властта и за ново управление — все неща, за които вече е говорил Макс Уебър. Та пак според него, бюрокрацията е необходимо условие за еволюцията на всички държавни институции и той я смята за положителна, сиреч градивна сила. Иначе казано, за нещо необходимо и полезно. Може и да е необходима, но аз бих поставил запетайка след тази дума и бих добавил „Божичко“, за да завърша с удивителна. Защото в историята рано или късно настъпва време, когато всяка бюрокрация неизбежно започва да пародира собствените си функции. Вижте само какво направи разпадането на великата австро-унгарска машина с бедния Кафка, или руската с Гогол. Просто ги накара да си изгубят нещастните умове, а ето че сега пред мен седеше човек, който бе оцелял под натиска на една неизмеримо по-могъща бюрократична машина, чиито дни съвсем не изглеждаха преброени. Според мен това означаваше, че интелигентността му е малко под средната, че е емоционално ограничен или е съмнителен в нравствено отношение, освен ако не е някой надарен с желязна воля мазохист. Оприличих го на безполова биологична машина, съчетала в себе си най-лошото от бащата-образ и майката-образ — сиреч сигурността на утробата с авторитетността на всеведущия водач. Ето защо беззвучно плачех за теб, майчице Земя, в този момент от безспирния парад, наречен Време — докато клоуните минаваха край мен и всички останали си даваха сметка, че сърцата им са разбити.