Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 29

— Въпросът е какво според мен е красиво и кое е красивото според теб — не се предавах аз. — И също, че това, което ние харесваме, ще предизвика дълбоко отвращение във всеки уважаващ себе си ригелианец. С други думи, красотата е нещо относително. Следователно не можеш да я обвиняваш като абстрактен принцип…

— Дрън-дрън! — прекъсна ме той. — Ако беше така, значи щяха да изнасилват, крадат и да се трепят за съвсем друго. А причината е, че насилието е заложено вътре в проклетата красота.

— Но как можеш да обвиняваш някакъв бездушен предмет…

— Нали търгуваме с ригелианците?

— Търгуваме.

— Значи има неща, за които сме на едно мнение. Стига приказки.

Някъде по това време хубавецът, който се опитваше да свали курвата със зелената дреха, мина покрай нас на път за кенефа и попита Ник дали не би могъл да си отмести стола, като го нарече „дребосък“. С това вечерта ни в бара приключи.

Ник се кълнеше, че щял да издъхне в ботушите си по време на някое екзотично сафари, но в действителност достигна своето Килиманджаро в една земна болница, където успяха да излекуват всичко, от което страдаше, с изключение на галопиращата пневмония, дето я пипна в самата болницата.

Това беше горе-долу преди двеста и петдесет години. Сигурен съм, защото помагах да носим ковчега на погребението.

* * *

Смачках цигарата, надигнах се и се върнах при амфизината. Каквото и гнило да имаше в Миди, реших да го открия по-късно. Време беше да потеглям.

Мъртвите твърде често ни досаждат.

* * *

Следващите две седмици обмислях от всички страни малкото, което бях научил, и се стараех да се поддържам във форма. Със завръщането си в системата на Хоумфри установих, че животът ми се е усложнил допълнително от факта, че планетата се беше снабдила с нов спътник. Разбира се, спътникът не беше с естествен произход.

Какво по дяволите става. Чакам обяснение — изпратих закодирано запитване.

Посетител — дойде незабавният отговор. — Отказахме разрешение за кацане стоп. Продължава да виси на орбита стоп Твърди, че е представител на земното разузнаване стоп

Оставете го да кацне — отвърнах. — Половин час, след като се приземя.

Получих потвърждение, скъсих орбитата и пришпорих моя верен „Модел Т“ да ускори приземяването.

След като изтърпях неизбежното лигавене на животните, прескочих до дома за душ, захвърлих в кошчето лицето на Конър и се облякох за вечеря.

Изглежда, на онези от най-голямата шпионска организация им бе припарило под задниците дотолкова, че да изпратят някой дребен чиновник на междузвездно пътешествие, при това с възможно най-раздрънканата ракета.