Читать «Мегре и сянката върху пердето» онлайн - страница 52
Жорж Сименон
Малката чугунена печка се беше зачервила. Старицата се носеше из помещението, като се плъзгаше върху платнените си подметки, които не предизвикваха и най-малкия шум.
— Защото?…
— Защото той не донесе парите!
Тя произнесе на срички цялото изречение, след което настъпи окончателно мълчание. Това бе всичко! Тя отказваше да говори повече! Вече беше казала достатъчно.
— Какви пари?
Напразно! Тя нямаше да отговори на нито един въпрос повече.
— Това не ме засяга! Само чух тия неща! Правете каквото искате. Сега вече е време да се погрижа за сестра си.
И той бе принуден да си тръгне, оставяйки двете старици да се занимават един Бог знае с какви техни грижи.
Направо му бе прилошало. Започна да му се повдига, както при морска болест.
Дали не можеше да се намери обяснение за това? Мартен решава да окраде първия съпруг, вероятно, за да не чува повече тези упреци заради собствената си посредственост. Тя го беше видяла от прозореца да излиза с тези триста хиляди франка…
Само че на връщане те не бяха вече у него! Дали ги беше оставил на сигурно място? Или пък ги бяха откраднали и от него? Или пък той се беше изплашил и се бе освободил от тези пари, като ги беше хвърлил в Сена?
Дали се беше превърнал в убиец? Той, посредственият незначителен Мартен в своето бежово палто?
Преди малко бе понечил да заговори. Умората му наистина приличаше на умората на виновния, който чувства, че вече няма сили да мълчи и предпочита незабавно да отиде в затвора пред тревожното очакване.
Защо обаче жена му се бе разболяла?
И преди всичко защо се беше самоубил Роже?
Нима всичко това не бе създадено от въображението на самия Мегре? Защо тогава да не заподозре Нина или госпожа Куше, или дори полковника?
Комисарят, който слизаше бавно по стълбището, се сблъска с господин Дьо Сен Марк, който се обърна да го погледне.
— А, това вие ли сте?…
И снизходително му протегна ръка.
— Има ли нещо ново?… Мислите ли, че това ще свърши скоро?…
Отново се дочу викът на лудата там горе, вероятно изоставена от сестра си, която пак бе застанала на своя пост зад някоя врата!
Беше хубаво погребение. Бяха дошли много хора, все с добро положение. Особено семейството на госпожа Куше и съседите им от булевард „Осман“.
Само сестрата на Куше на първия ред не беше в хармония с останалите, макар че бе положила неимоверни усилия, за да бъде елегантна. Тя плачеше. Но се секнеше по особено шумен начин, след което всеки път беше удостоявана с яростен поглед от страна на тъщата на покойника.
Непосредствено след членовете на семейството крачеше персоналът на фирмата за серуми. А редом със служителите й вървеше и старата Матилда, с голямо достойнство, уверена в себе си и в правото си да се намира там.
Черната рокля, която беше облякла, сигурно служеше само за тази цел: да присъства на погребенията! Погледът й срещна погледа на Мегре и тя благоволи да му кимне леко.
После се разнесе музиката на органа, запя басово псалтът, придружен от фалцета на дякона:
